Dec 30, 2018, 8:28 PM

Звяр

  Poetry
1.7K 0 0

Прораснал плод съвсем недоброплоден,

прогниващ, като стъпкана черница. 

Отгризнат лъч любов, неблагороден,

сляп, като на слънцето - къртица. 

 

С мними правила успех бележи 

над някой друг със сила озлобена, 

бодяща, като свити таралежи,

наръгваща с рогата на елена. 

 

На всяка почва плевелът пониква... 

Кърлеж  впил се на човешка вена, 

лочещ кръв с взлом в душа прониква 

извита, като рогът на овена.

 

Загнездващ се насила, безлюбовен

звяр, довреме кръв ще суче 

и сам, анатемосан, и греховен 

ще чака любовта да му се случи. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

30.12.2018 год.

МаЖор 

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...