Пламък черен,
в око Му блести,
зъби бели, остри
слюнка по тях пълзи.

Нокти твърди!

Земята стене, кънти
в агоня сърце му
бясно тупти.

Това е ЗВЯРЪТ!
Де девойки краде
с приказка за него
плашат всяко дете.

Това я ЗВЯРЪТ! 
Най-черня сред черните черен,
пример най-лош,
самата поквара е той.

На легло от кости спи
на него насилва, къса, ръмжи!
Жeртва стене в алени кърви...

... и мята се бясно!
Гуляе, мърсува дори,
а от очи Му огнени
се леят бистри сълзи.

Това е ЗВЯРЪТ! 
в ъгала се гърчи, реве
от плътта мъртва
любов краде!

НАСИЛНИКЪТ, ЖЕРТВАТА.
Дами и господа,
това е звярът.
Смейте се сега...