Не си отивам
Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи,
а събота приижда с нежност,
в неделята чрез мене плачеш
и всеки път от безнадеждност.
И всеки път си без въпроси,
какво ли ще е да ти отговоря?!
Тя истината и лъжите носи,
зависи колко пъти ще повторя:
Не те обичам. Никога не липсваш.
А времето то сигурно е спряло.
Сънувам само ангели лъчисти,
контузили човешкото си тяло.
Сънувам още пътища и лято,
следите ти като цветята пазя.
Любов я пиша само наобратно.
И наобратно мога да те мразя.
© Силвия Илиева All rights reserved.
