Миниатюра
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки.
А твоят го стискам още във очите си.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки.
А твоят го стискам още във очите си.
© Силвия Илиева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...