Миниатюра
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки.
А твоят го стискам още във очите си.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки.
А твоят го стискам още във очите си.
© Силвия Илиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...