След сто лета
Разправят, че си луд и див.
И лош и черен ,като дявол.
Че търсил си ме в сто жени.
Де никне цвете си отравял.
А аз стоях съвсем сама.
На маса кръгла в бар "Надежда."
Отпивах бавно чай с липа.
И молех се да не те срещна.
Но ето, че дойде веднъж.
И пак. И пак. От сто нататък.
Целуна ме. Заплака ръж.
А после мисля, аз заплаках.
Така заплаках, че не спрях.
В небето черно се изплезих.
Душата ми почти умря.
Полъхна Господ. Ти излезе.
Как станах? – Бързо. На галоп.
Прескочих даже бар "Надежда."
Такъв галоп, от стрелян кон
не бяха виждали изглежда.
Разправят, бил си луд и див,
летял си нявга, вече лазиш.
Разплака в мене – сто жени.
След сто лета ще ме забравиш.
© Силвия Илиева All rights reserved.
