Когато изпих кафето, почувствах такава нервна възбуда, че все едно бях взел не нищожна доза кофеин, а някаква свръхдоза кокаин. Краката ми започнаха да играят степ, а аз се разтреперах така, че дишането ми отиваше към спиране. Ръцете ми в тридесет и пет градусава жега, бяха с минусова температура, а лицето ми избледня като стара кърпа за плаж. Всъщност ми ставаше толкова лошо за трети или четвърти път. Все едно, че умирах – трудно можех да изследвам състоянието си в такъв момент, защото ме обхващаше панически страх. Сякаш бях виновен за нещо, та Бог ме наказваше с някакъв Негов приом на справедливост. Знам ли. Предният ден бях изгубил пари и две нощи не можах да мигна, плюс това изпих много алкохол. Това не бе кой знае от какво значение, защото ужким не ме интересуваха парите, но всичко се натрупва в един момент. И този момент дойде в друг град като на квадрат. Тогава бях решен на всичко, за да не разкрия слабостта си, но след като не можеш да дишаш, щещ не щещ, лягаш някъде и чакаш. Н ...