Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред домовете. Готвиш на огнището, хвърляш водата от коритото в близост, тупаш килима, и гониш животните.
Емине бе простряла едно голямо пране по теловете и палеше огнището. В голямата тенджера ще сложи последния боб, който имаха. А на масата сядат седем гърла. Асан се бе запилял с каруцата нанякъде. Нищо, че остарява, луд остана този Асан. Пиеше вечер по кръчмите, денем събираше железа оттук-оттам. Вкъщи пари не носеше. Емине успяваше да нахрани децата с малкото пари от детските и социални помощи. Част от тях Асан взимаше и денят, в който ги даваха бе ден за банкет. Децата играеха кючек, баща им усилваше музиката и умираше от гордост, че има пет деца, цели пет деца. Иначе не ги забелязваше. Грижата ...