***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яростта му вилнееше с пълна сила, а от Висшата му студенина не беше останало нищо. „ Много важно, че си ядосан…” – отново си припомни редиците от символи, които го заляха идващи от нисшата му половинка. Тя дори не беше разбрала, че ги беше изпратила към него. Нещо в него се променяше, извиваше и пукаше. А тя? Тя му противоречеше! „ Половинка?! Светли ми глупости! Той нямаше половинка, не и такава, с която да се слее.” Натаниелл се опитваше да изкара целият потоп от нажежена ярост от ядрото на аурата си. Силата, с която вилнееше, беше достойна по интензитет на собственика си и можеше да разбие половината воинска сила на Вамперите. „ Тя нищо не може да прави – нито беше чиста, нито познава закони ...