Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното шише ракия, после щеше да се просне на креслото и да удави стените в безкрайните си тиради. Как никой не работел - само той, как шефът е скапаняк, как другите за нищо не ставали, как животът му е гаден и как той не заслужава ни тая мизерия, ни мухла като нея. Поне да го била разбирала, но тя и това не можела!
А тя ще постеле покривката на холовата маса тихом-мълком и, пазейки се от лявата му ръка, ще принесе чаши, прибори, мезе, салфетка и сол. Непременно ще внимава да не забрави солта!
Ще бъде тиха и почти невидима и ще държи далеч от светлината грозния си белег...
Кап-кап - забива се в мозъка й шумът от банята. Също като тогава, когато той за пръв път, месец след сватбата, й разби носа. Дори ...