ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ: Метла за всеки ангел

  ...Може би интуитивно Самарянката не искаше да продължава с тия истории, за все повече белязани с неразбирателства и нетърпение отношения и затова реши да разкаже какво чу в неделя в църквата. Беше една уж обикновена история, случила се с Майстора на метли, един от енориашите на пастор Методи. Но нещо подсказваше на всички, които я чуха, може би защото бяха в молитвен дом, че има и друга, по- висша намеса...

  Той- Росен, Майсторът на метли, вървеше надолу по улицата, натоварен с десетина от тях. Бяха ги връзвали с жена му предния ден. Стараха се много, а не  беше успял да продаде кой знае какво , само три , въпреки чe свали цената на няколко пъти. На спирката видя жена с дълга руса коса и нежно лице, може би на възрастта на майка му, ако беше жива. Тя го погледна за миг. А може би не и само така му се е сторило, защото жени като нея не спират погледите си на беден циганин, който продава метли по улиците.

   Отмина няколко крачки и се отзова пред дебела домакиня с шарен пенюар.

-Хубави ли са метлите?- попита тя, а той ги свали от раменете си и развърза връвта, за да си избере.

 През улицата , като внимателно тракаше с бастуна си между колите, пресече възрастна съсухрена жена и също поиска метла.

-Нямам дребни,момче, ще ми развалиш ли?

  С крайчеца на окото си видя как русата жена се приближи към тях и каза:

-Хайде и аз да съм с компанията! Дай  и на мене една!

 Дебелата с шарения пенюар й подаде метлата , която беше избрала:

-Вземи, тая е хубава!

 Тя плати и се върна на спирката. Мъжът понечи да събере метлите , но се появиха и други клиенти. Вече му бяха останали само три. Когато ги вдигаше, видя , че русата се усмихваше едва , забила поглед някъде в асфалта пред себе си.

 “Тя ми донесе късмет! Погледна ме и...Пък на нея сигурно и метла не й трябва, жени като нея не трябва да метат!”

   Изведнъж си спомни какво беше говорил пасторът на проповедта в неделя.

 “Не,не може да е такава...Тях нали не ги виждаме, само ни помагат тайно! Пък и те абсолютно няма да метат!”

   Докато си мислеше това, продаде и последните метли. Ръцете му бяха съвсем свободни, а в портмонето имаше пари за поне два дни.

    В това време жената се прибра в къщи , остави метлата в ъгъла, все със същата усмивка и съблече сакото си. Изпъна раменете с облекчение и оттам виснаха две уморени снежнобели крила. Изведнъж се стресна и припряно дръпна пердетата. Нали никой не трябваше да я вижда така!

 “Не може да е ангел, мислеше си все още младият циганин, те не метат, сигурен съм в това...”

- Може и да метат, каза жена му, когато й разказа за случилото се, всякакви има. А и нашите метли са хубави! Благословила те е, това е станало...Добрите хора помагат само с поглед...

 - Братя, това е чудо!- издигна глас пасторът следващата неделя-Сега брат Росен ще ни разкаже как е срещнал неговия ангел пазител...Запомнете, братя, може и да не е с криле или неземно хубав, той просто така се представя пред нас , за да не  му навредят силите на злото...Вечната му божествена душа е красива и нея виждате вие, нея разпознавате със слабите си души и умове...

 - Ще вържа много метли, братя! И жената ще работи...За всички ще направим метли!

  - Задачата ми беше много лесна, обясняваше жената , вече в обичайния си ангелски образ, на супервайзера си- Той има нужда само от работливи домакини , които мразят мръсотията...Не знаех, че все още има хора, които се задоволяват с толкова малко...Виж, мога да помогна повече...не че те притискам, но ще ми дадеш ли някоя по- трудна задача?

 - Не си ли доволна? Все пак, независимо кои са, ти си направила щастливи няколко души...Но щом искаш..Утре ще те пратя при един брокер на недвижими имоти в Елхово! Не е продал нищо от два месеца ...

 - Покажи как изглежда...А, и да не забравя, имам една излишна метла в къщи, случайно да имаш нужда?

   ...Наистина,Самарянката не знаеше цялата история, както можете да предположите, но за Прокълнатия няма тайни .Той самият някога беше от тоя отбор, но после прочетоха досието му и... Но това е друга история.