Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на никой нямаше да му хрумне да се къпе навръх Нова година в селската баня. Надя беше идвала тук като дете с родителите си, но сега беше съвсем различно. Чувстваше се като богиня до своя бог, потопени двамата в топло мляко. Докато храната им се състоеше единствено от целувки, напоени с вино, сърцето ѝ трептеше като колибри. Фъррр-фъррр-фъррр.... блъскаше в Надените гърди това колибри, като че ли не му достигаше прашец.
– Струва ми се, че сме в красив сън! – не сдържа думите си тя.
– Ще нарисуваме живота си като сън, момичето ми. Ще бъдем двама художници, които рисуват една картина.
„Живот като картина!" – повтаряше си тя. А той сам на себе си се чудеше какви ги сътворява, когато е с нея. Водата с ...