Цветя за Барда
ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто пееше, а изваждаше с леко дрезгавия си глас от дълбините на душата си най-съкровени чувства . Знаеха песните му и често пееха с него. Държаха се за ръце, полюшваха се в такт и пееха. Накрая избухваха в аплодисменти и го затрупваха с цветя.
Завладя го едно щуро желание всичко това отново да се повтори. Ако може, да върне времето назад.
Още на другата вечер взе китарата, мина покрай гимназията и се качи в градския автобус.
Направи му впечатление, че всички младежи са някак обсебени – гледаха като зомбирани в телефоните и таблетите си. Никой не го позна, никой не го запита къде е тръгнал с тази китара.
Отиде в парка, в градинката до фонтана, седна на същото място и засвири.
Когато се прибра, усмихна се горчиво на жена си и каза:
– Само една възрастна двойка се спря. Запитаха ме дали утре ще бъда пак там и ме снимаха с телефоните си.
– Ще отидеш ли? – попита го жена му.
– Да, обещах им – отвърна Барда.
Когато на другия ден се прибра, жена му се уплаши, че ще получи удар – толкова бе въодушевен. Стискаше в прегръдките си огромен букет цветя и през сълзи възторжено повтаряше:
– Дойдоха, дойдоха моите стари, верни почитатели! Малко побелели, остарели... но дойдоха! И още помнят песните! Всичко бе както преди! Представяш ли си? Пяха и танцуваха... Моите стари, верни...
Всичко това се случи благодарение на една снимка, разпространена в глобалната мрежа: възрастен мъж с китара, седнал на пейка до бликащ фонтан. Под нея надпис:
„Не сте го забравили, нали? Елате утре вечер по същото време, на същото място! Той отново ще пее за нас. И моля, НОСЕТЕ ЦВЕТЯ ЗА БАРДА!”
© Мильо Велчев All rights reserved.
