2.03.2018 г., 11:41

Цветя за Барда

2.2K 4 8
2 мин за четене

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА

 

Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто пееше, а изваждаше с леко дрезгавия си глас от дълбините на душата си най-съкровени чувства . Знаеха песните му и често пееха с него. Държаха се за ръце, полюшваха се в такт и пееха. Накрая избухваха в аплодисменти и го затрупваха с цветя.   

Завладя го едно щуро желание всичко това отново да се повтори. Ако може, да върне времето назад.

Още на другата вечер взе китарата, мина покрай гимназията и се качи в градския автобус.

Направи му впечатление, че всички младежи са някак обсебени – гледаха като зомбирани в телефоните и таблетите си. Никой не го позна, никой не го запита къде е тръгнал с тази китара.

Отиде в парка, в градинката до фонтана, седна на същото място и засвири.

Когато се прибра, усмихна се горчиво на жена си и каза:

– Само една възрастна двойка се спря. Запитаха ме дали утре ще бъда пак там и ме снимаха с телефоните си.

– Ще отидеш ли? – попита го жена му.

– Да, обещах им – отвърна Барда.

 

Когато на другия ден се прибра, жена му се уплаши, че ще получи удар – толкова бе въодушевен. Стискаше в прегръдките си огромен букет цветя и през сълзи възторжено повтаряше:

– Дойдоха, дойдоха моите стари, верни почитатели! Малко побелели, остарели... но дойдоха! И още помнят песните! Всичко бе както преди! Представяш ли си? Пяха и танцуваха... Моите стари, верни...  

 

Всичко това се случи благодарение на една снимка, разпространена в глобалната мрежа: възрастен мъж с китара, седнал на пейка до бликащ фонтан. Под нея надпис: 

„Не сте го забравили, нали? Елате утре вечер по същото време, на същото място! Той отново ще пее за нас. И моля, НОСЕТЕ ЦВЕТЯ ЗА БАРДА!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря на гласувалите за Барда! Радвам се, че тази история ги е докоснала. Тя е по действителен случай, но в Берлин. Разказа ни го една библиотекарка. На всички пожелавам: „Бъдете здрави и се радвайте на Живота!“ Предлагам следващата тема на конкурса да бъде „Жажда за мъст“.
  • Честито! Очакваме темата за следващото предизвикателства за разказ.
  • Цветя за барда!!!
  • Успех! Харесах.
  • “Носете цветя за Барда!“ Харесах!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...