Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. Нямаше по-щастлив от Митко. И сега, когато се промъкваше тихичко сутринта, без да го усети баба му и да го върне за закуска, в очичките му можеше да се прочете великата детска радост от поредната беличка и гордостта, че ще кара волно по прашните калдъръми. С отмерено движение малкият „хулиган” се качи върху колелото и потегли към къщата на Андрей. Колелото се друсаше по неравния, изпълнен с всевъзможни по размери и „красота” дупки, път. Венецът и веригата гордо припяваха с щракащото си скърцане, а това определено доставяше удоволствие на детето. Тъй като Андрей живееше на другия край на селото, двата километра в диво каране бяха нещо като ралито Париж-Дакар, като единствено се отчита липсата ...