Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвори пицария „При бай Радо“ на Александровска, близо до бившето кино „Родина“. Ако някой го попиташе за тайната на вкусната пица, отговяряше: „Тайната е не само в приготвянето на тестото и отлежаването, а и в качествените и оригинални продукти.“
Избра екип и го обучи, така както самият него са го учили в Италия. Не пестеше от продукти и грамаж. Така работата полека-лека потръгна. Най-сръчният помощник-пицар беше Дима. Слаба, черноока и смугла жена, която повечето вземаха за циганка. Такива като нея всеки ден ги подминават, без да бъдат забелязани. Ала отвореше ли уста да запее, всичко се преобразяваше. Очите ѝ грейваха, снагата се изпъваше и изведнъж хората забелязваха нейната красота. Завършил ...