Nov 19, 2021, 5:01 PM

 Дива ябълка - 6 

  Prose » Narratives
1633 1 7
9 min reading
7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо увиваше с воала си светлините на къщата.
Не искаше да се прибира. А и къде? В къщата ли? При кого?
Вместо да избледнява като далечните остатъци от синьо-сивкаво небе, които се провиждаха през мъглата, любовта ѝ към Григор ставаше по-убедителна и някак по-сигурна. Тя имаше от тази любов повече нужда, отколкото от самия Григор. Някак си чувствата ѝ вече имаха собствен живот и сега знаеше, че може да ги осъществи само чрез момчето, което избяга. Избяга – от нея ли, от баща ѝ или от страха, че тази среда ще отрови и последната му надежда за сносен живот? Та нали и тя самата искаше това – да се скрие от всички от всичко? Това спокойно, леко уплашено от зрелостта на любовта си момче като че ли беше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??