Молба
Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. ... Все съм любезна, разбираща, а все се опитват да ме правят на маймуна, ама хич не им се получава, хич! Още имам и топки, и кон, и цветето ми е цъфнало. Това наскоро го чух – правиш, струваш, но излезеш ли- Стил! Отгоре до долу! Все едно никога не си падала от коня. И аз се държа! За коня! Топките са ми по наследство, а цветето ми е жълто като слънцето! Местя си го ту тук, ту там, сякаш да ме стопли, да ме сгрее, но тя душичката любов си иска. Любов... Едно цвете може ли да те стопли отвътре. Може! Ама не е слънце! То и слънцето залязва от време на време... И какво ми остава - Той! Аз затова на Него казвам, „Господи, слез и си прибери вересиите!“... Кога ли ще му писне от тази човешка сган! То му е писнало като гледам... ден не минава без някое бедствие...
Бях там, където те отиват. И казвам! Но не чуват... С вратовръзките. С връзките. С парите. С претенциите. Многото... Цветно ми е, знаеш ли как се е запролетило, а показателите на тялото все криви! Остават белези от рани след битките. А битки да искаш!... „Дреме ми на фибата!“ Това една журналистка го изтърси. И на мен, като на жената ми е тежко, обаче ...Не ми дреме ..! Нея я чуват, мен - не! Глухите ме чуват понякога, другите са глухи!... Дивотия човешка...
Какво искам ли? Да, и аз искам. Спокойно да ми е. Да тичам по полянките. На пръсти по маргаритките. Да мириша въздуха... и да ми се пълни отвътре с кристали...е такива неща. И кучето да не боледува. Да имам храна и за него. Да се изкатеря на най-високото на баира и погледа ми да се рее... Да си гледам живота с две думи! А то, по цял ден трябва с човешкото его да се занимавам! Разплетох си двата чорапа, да се бесят си викам, да се бесят на тях, безплатно я предлагам услугата, и с усмивка! Така де,... ти го пуснеш под масата, то ти се качи на леглото и се издриска отгоре... смърди ми сега на душата от тази воня, ама няма в магазина препарати за почистване на човешко его. Закачило се, като сянка, ... е, то само мъртвеца няма сянка... смуче и се подува, от власт, за власт... и за какво... да си лежи на ината за единия кеф да е отгоре... за какво му е, питам? Да е велик, да владее положението, така му казват. За какво са ти тези толкова пари, да дойдат та да дойдат... нали все за тях се молиш. Как за какво???!! За вси-чко! За всичко! Ти да видиш... Всичко щял да си купи, и мене даже!...
Къде си тръгнала, мравка Божия, един полъх на Господа ще те заличи от земята нещастна... защо на мен ми се падна тебе да те уча! И ти с мен не искаш да се занимаваш, а аз отново ти се паднах! Убих те, няколко пъти в предишния живот... и както е тръгнало, в този ще те излежа и измоля най-после...
Ей, дойдох това да ти кажа, не на мен, на мравчицата простете! Защото с убийства не става тая работа. Ако ставаше, нямаше да съм тук. С много работа и любов стават нещата! Битките са си битки, за уроците по „История на човечеството“. Това тука не е война, а глад за любов! Сърцето ми е голямо като коледна погача! Яжте, викам. Ни яде, ни на другите дава! И като от продупчена, ръждива лейка пръска злоба, алчност и вселенска тъпота. Кой ще чисти след теб, питам! Кой? Нали след Коледа иде Великден... Колко ще е велик, ако не си почистиш къщата и не си измиеш ръцете?... ама не като Пилат Понтийски... Дойдох да кажа още нещо...
- Душичке, времето изтече. Ще запишем молбата ти в молитвеника безсребърен. Другата седмица, пак ела.
- Няма аз за кога да идвам! Там, където се връщам ме чака много работа, а такива като теб – няма! Тя, пустата душа за кое по-напред... Светлината си разкъса, раздаде се на залци, на помени и на кръщенки. От всичко се отказа в молитвите, венчава, развенчава, мълча, премълча, ... мир и любов да има, а то - пак няма!
-Ще, ще...
- И помислете там, за по-нова система! Помолете се, може да ви се даде. Има вече всичко, телепортокомубуковибрации, ком нужни ком ненужни уникации... все по бързо и бързо ще става... Да пратя един „месеч“ като хората, вие да ми текствате разписанието... Да прикачите един файл с любов, че моята привършва много бързо... заредих аз любов сега, ама второ крило сменям вече,... чувам, някои сами си я генерират, аз още на батерии карам...дипломата ми на косъм виси...
Душата си взе новите крила и "натоварена" с любов отлетя обратно, а божият наместник гледаше дълго след нея, докато разкъсаната й светлина се стопи някъде в мрака на земния рай.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Светле! Това, което си цитирала е като белег за края на света... А добротата е богатство.
-
"Със злото зъл, това е доброта"
-
Благодаря, Светлана!...злото със зло няма как да убиеш, само с добро. А "злото", защо се връща пак при "доброто" ами не вземе да се разкара?... ами и то иска "доброто"
-
"С много работа и любов стават нещата!" Права си, просто те цитирах!
-
Петър, Василка, Розали...Благодаря ви! За по-малко от този "край", не си заслужава да се хаби, душата, ... радвам се, че съм ви докоснала.
-
За дамите не зная, аз я карам чисто по усет. Като ми хареса нещо - не мога да си кривя душата. А ако не ми хареса - същото.
-
Благодаря ви!! Вили, Лия, Петър-вие ме смаяхте...то аз стил нямам, само като ми се препише и не мога да се сдържа...
-
"И кучето да не боледува. Да имам храна и за него." Много добро, наистина!
Пази го, този "Стил". -
Ей това е! Какъв анализ бе?! Какво харесване? Чети, реви и си бърши сополките...Еми, аз това май правих и четях, ама четях и като самоходно зверче, ядях редовете, спирах, че се и връщах да не изпусна някоя троха от смисъла...Отплеснах се, но сега ми е ясно, защо чувствам леко неудобство да коментирам под стиховете ти. Мисля си: " Я си трай, че кой те знае каква глупост ще изплюеш и ще вземеш да лепнеш някоя дъвка, върху тая красота!"
Извини ме за написаното в стил "мара подробната", Красимира! Ама съм като картечница, когато нещо така ме вдъхнови и толкова ми хареса. -
Великолепно пишеш, Краси! Светлина в "мрака на земния рай"!
-
Благодаря Силве!...засърбяха ме ръцете...
-
Не съм чела проза от теб,Краси, смая ме. Максимално си изкефих, /така да се каже,/ без капка свян. Поздравления!
-
Благодаря Наде! Тя твоята е пълна, пълна, та имаш и на другите да дадеш!
-
Напълни ми душата, Красе!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
