Jul 9, 2024, 7:46 AM

 Докосване от Съдбата 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction
337 1 2
Multi-part work
4 мин reading
–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато се намръщи. Тъмнорусата му вълниста коса до раменете, намираща се вечно в безпорядък като че настръхна за миг, след което прие обичайния си вид на безгрижен творчески хаос, стърчейки във всички страни, сякаш притежаваше собствено мнение, различно от това на притежателя си, за това как трябва да изглежда.
Той се опита да я огледа отдолу-нагоре, тъй като тя притежаваше внушителен ръст, надвишаващ неговия собствен с поне десет сантиметра, без да броим височината на обувките ѝ.
Със сигурност впечатляваше с външния си вид. Дълга до седалището права руса коса, свободно разпусната като наметало по гъвкавия ѝ гръб. Изразителни, хипнотизиращо сини очи, които като че променяха оттенъка си от зелен през ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Мария Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??