Дядо Ицо гледа от Бакаджика - осма част
Multi-part work to contents
Щях почти да се отнеса в тази стара отпреди седемдесет години история!
Бакаджика е турска дума.Тя има освен историческа и типологична изказност.
Ще ме прощавате, но кой не е чел Йовков и неговия "Индже"?! Тук Индже войвода е бастисвал турските имоти и пътища! По тези възвишения и в тези гори е оглеждал пътищата на равна Тракия за керваните на тежки търговци и заптиета...
Голям Бакаджик на български език означава в превод "Гледките". От неговите около 400-500 метра възвишения като на длан пред очите ти, драги читателю се е ширнала една равна и плодородна земя.
На залез слънце отстоят "Свети Илийските" възвишения, които водят към Нова и Стара Загора, както и към Сливен и проходите на Балкана...
По на югозапад са "Манастирските възвишения" и там са пътищата за Одрин с неговите богати пазари.
А между тях пасища, егреци и орна земя, колкото щеш! Тук пшеница, царевица и слънчоглед виреят в изобилие! Пък бостан и дивеч, овощни градини и преди всичко Тунджа лъкатуши към своите сестри Арда и Марица, за да се съберат при Адрианопол (Едерне по турски!), сиреч Одрин и заедно влеят водите си в Егея...
Ето в този прекрасен край на България живееха днешните хора с потомствени навици към труд и тиха, бих добавил богобоязлива обич.
Всяко време носи в себе си промените на живота. А тези, днешни промени не бяха характерни за българската душевност!
Привнесените идеи от съветския комунизъм с "революционен плам" бяха насадени със страх. Селянинът недоверчиво и уплашено участваше в кооперирането. Който от богатите на земя собственици не искаше да влезе в новообразуваните ТКЗС-та,биваше облаган с непосилни данъци и на всеобщо основание бе обявяван за "кулак-народен враг"; след това ако продължаваше да упорства за неизпълнение на нарядите от зърно, вълна, месо, мляко, сирене и яйца- биваше осъждан и лежеше по затворите и концлагерите... Появиха се и "горяните"- въоръжена съпротива срещу тоталитарния режим.
При такива условия живееше и работеше населението на страната. Бяха арестувани и убити без съд и присъда много хора, чиято единствена вина беше, че не искат да живеят по наложения съветски модел.
Естествено, тези, които бяха малоимотни бързо влязоха в кооперациите с по 30-40 декара земя, един впряг от кон и крава и 3-4 овце...
Но работата не потръгна. Докато създадат ТКЗС -тата и започна брожение, защото се оказа, че с "тези слаби крави": социализъм не се прави!
Ирина все така "агитираше" Христо в шилигарника. През вечер, кога през две тя отиваше при него.
Един път в седмицата и винаги в неделя майка му идваше да го смени през деня, за да го изпере, а той се прибираше вкъщи да се изкъпе, обръсне и вземе храна. И да се наспи до икиндия.
После отново се връщаше при кошарата с добитъка.
В една топла септемврийска нощ Ирина отново дойде тихомълком. Любиха се, както обикновено с трепета на страстта и тихото упоение на любовта.
Но този път сякаш имаше нещо недоизказано и мъчително в мълчанието на момичето...
-Христо, трудна съм... - не довърши започнатото Ирина.
Настъпи внезапно и мълчаливо угнетение.
-Не те виня за стореното, защото аз съм виновна за непредпазливостта ни...
Христо макар и смутен от тази вест само успя окуражително да се пошегува.
-Този път, наистина я втасахме!
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
