Дядо Ицо гледа от Бакаджика - осма част
Multi-part work « to contents
Щях почти да се отнеса в тази стара отпреди седемдесет години история!
Бакаджика е турска дума.Тя има освен историческа и типологична изказност.
Ще ме прощавате, но кой не е чел Йовков и неговия "Индже"?! Тук Индже войвода е бастисвал турските имоти и пътища! По тези възвишения и в тези гори е оглеждал пътищата на равна Тракия за керваните на тежки търговци и заптиета...
Голям Бакаджик на български език означава в превод "Гледките". От неговите около 400-500 метра възвишения като на длан пред очите ти, драги читателю се е ширнала една равна и плодородна земя.
На залез слънце отстоят "Свети Илийските" възвишения, които водят към Нова и Стара Загора, както и към Сливен и проходите на Балкана...
По на югозапад са "Манастирските възвишения" и там са пътищата за Одрин с неговите богати пазари.
А между тях пасища, егреци и орна земя, колкото щеш! Тук пшеница, царевица и слънчоглед виреят в изобилие! Пък бостан и дивеч, овощни градини и преди всичко Тунджа лъкатуши към своите сестри Арда и Марица, за да се съберат при Адрианопол (Едерне по турски!), сиреч Одрин и заедно влеят водите си в Егея...
Ето в този прекрасен край на България живееха днешните хора с потомствени навици към труд и тиха, бих добавил богобоязлива обич.
Всяко време носи в себе си промените на живота. А тези, днешни промени не бяха характерни за българската душевност!
Привнесените идеи от съветския комунизъм с "революционен плам" бяха насадени със страх. Селянинът недоверчиво и уплашено участваше в кооперирането. Който от богатите на земя собственици не искаше да влезе в новообразуваните ТКЗС-та,биваше облаган с непосилни данъци и на всеобщо основание бе обявяван за "кулак-народен враг"; след това ако продължаваше да упорства за неизпълнение на нарядите от зърно, вълна, месо, мляко, сирене и яйца- биваше осъждан и лежеше по затворите и концлагерите... Появиха се и "горяните"- въоръжена съпротива срещу тоталитарния режим.
При такива условия живееше и работеше населението на страната. Бяха арестувани и убити без съд и присъда много хора, чиято единствена вина беше, че не искат да живеят по наложения съветски модел.
Естествено, тези, които бяха малоимотни бързо влязоха в кооперациите с по 30-40 декара земя, един впряг от кон и крава и 3-4 овце...
Но работата не потръгна. Докато създадат ТКЗС -тата и започна брожение, защото се оказа, че с "тези слаби крави": социализъм не се прави!
Ирина все така "агитираше" Христо в шилигарника. През вечер, кога през две тя отиваше при него.
Един път в седмицата и винаги в неделя майка му идваше да го смени през деня, за да го изпере, а той се прибираше вкъщи да се изкъпе, обръсне и вземе храна. И да се наспи до икиндия.
После отново се връщаше при кошарата с добитъка.
В една топла септемврийска нощ Ирина отново дойде тихомълком. Любиха се, както обикновено с трепета на страстта и тихото упоение на любовта.
Но този път сякаш имаше нещо недоизказано и мъчително в мълчанието на момичето...
-Христо, трудна съм... - не довърши започнатото Ирина.
Настъпи внезапно и мълчаливо угнетение.
-Не те виня за стореното, защото аз съм виновна за непредпазливостта ни...
Христо макар и смутен от тази вест само успя окуражително да се пошегува.
-Този път, наистина я втасахме!
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз прочетох със закъснение и ще продължа да следя историята.
-
Тежки времена са били наистина, принуда и задължения.
Но гледам, че завръзка си подхванал с това дете
-
Благодаря за коментара,Латинка-Златна!
Абе, пече се нещо, ама де да видим...
Благодаря за хубавите думи и оценката, Ивита!
Да търсим истината в себе си, защото екзистенциалните откровения са желанието на живота и любовта... -
Бях поизоставила малко "Дядо Ицо...", но изчетох пропуснатите части с интерес.
Благодаря ти за удоволствието, Стойчо. Какъв тънък психологически усет!
А описанията...Толкова прекрасни и близки. Майстор си! Възхитена съм и чакам продължението! -
"Този път, наистина я втасахме! " - Така е!
Чакам продължението!... -
И аз ти благодаря за коментара и оценката, Иван!
-
Да, така беше! Много точна и вярна картина! Хората не искаха да влизат в ТКЗС, но насила биваха вкарани! И на моя баща му казваха кулак, макар че имаше малко земя, която не искаше да им даде! Непосилни данъци... Благодаря ти Стойчо, че ми напомни за това отминало тежко време! Разказът ти грабва сърцето на читателя от начало до края! Поздравления!
-
Благодаря, Костадин!
-
Винаги чета частите от разказа ти с огромно удоволстве Стойчо,много колоритно описваш всичко за което те поздравявам.Поздрав най-сърдечен.
-
И аз,благодаря за оценката, Елка!
-
Все повече ми харесва! Благодаря!
-
Благодаря за коментара и оценката, Румяна!
-
Колко вярно го казваш "времето налага(наложено) на хората при определени обстоятелства! Чакаме продължение! Чудесна картина на красивата ни родина!
-
Благодаря за коментарите и оценките,Скитница, Пепи и Росица!
Животът е верига от следствия, които времето налага на хората при определени обстоятелства. -
Наистина си невероятен разказвач! Успяваш от първият до последния момент да заковеш вниманието! Свалям ти шапка!
-
-
Бях изостанала много с четенето, но сега успях! Благодаря ти, за тази интересна история, Стойчо! Надявам се, на младите да им се усмихне щастието и да нямат препятствия в живота!
-
Благодаря, Зигфрид!
Радвам се,че мога да споделя част от живота си!
Защото въпреки, че бях дете, раснах с бабите и дядовците, които вземаха по 20-22 лева пенсия,защото пенсионния фонд беше източен от "другарите"...
Сред старите българи, които живееха в родното ми село Роза имаше кавалери на кръста за храброст, проливали кръвта си! -
Стойчо, благодаря ти, че пишеш тази история, много е интересно и истинско, а много от нещата не ги знаех! Браво!!
-
Благодаря ви за вниманието и коментарите!
Миночка, понеже съм потомствен селянин и повечето неща ставаха през живота на близките ми хора, било роднини,било съседи,защото им бе отнето свещеното право на притежание:свободата и земята!
Младен, само от родното ми село Роза повече от шестдесет човека са били по затворите и концлагерите преди и след колективизацията. Да не говорим, че са заплашвани, бити и унижавани,тези които са склонили да влязат в ТКЗС-тата!
Таня, че кой в младостта не е правил грешки?
Тези грешки понякога обръщат съдбата на техните извършители и те са невъзвратимо обречени да ги носят докато са живи! -
Наистина я втасаха младите ...
-
Ех, Стойчо! Страхотен разказвач си. Във връзка с Големия Бакаджик си припомних гледката от връх Българка. Най-високият връх на Сините камъни - Сливен. Направо ме върна в детството. Разказват, че при идеална видимост от Българка може да се види Одрин и Бяло море. Но аз така и не случих на такова идеално време, а и все забравях да си взема бинокъла.
Изключително си точен за насилственото вкраване на българския селянин в ТКЗС. Най-голямата грешка на българските комунисти. Те се оказаха най-злокачествените комунисти от цяла Източна Европа. Но ще дойде и тяхното време. "Бог забавя, но не забравя!"
А при Ирина и Христо се очертават изпитания. Изпитание произлиза от изпит. Дано да издържат изпита на живота!
Поздравление за колоритната поредица, Стойчо! -
Толкова е хубаво,върна ме много назад във времето, всичко е истина, Стойчо! Чакам продължение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чети нататък...
Благодаря за хубавите думи и оценката, ida-L (Лидия)!