Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19235
May 13, 2021, 12:02 AM

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика-пета част 

  Prose
521 7 19
Multi-part work « to contents
2 мин reading

Един човешки живот събира в себе си много любов, горчилка и светла надежда за добруване. 

Ирина и Христо носеха в сърцата си чистотата на поривите за нещо лично неизпитвано, нещо магично и чисто, без да съзнават,че това е любовта на физическото привличане...

Христо, който беше по-неопитен,но мъжкото вече светлееше в него се усети покровител на една безпомощност, че чак нозете му затрепереха!

Ирина без да иска (а може би, инстинктивно)в търсене на закрила,се сви в прегръдката на този беззащитен от неочакваното момък!

И някъде уж далече, а всъщност близо,светлината на два фара и ръмжене на машина тръгнаха към тях...

Двамата трепнаха, но времето бе достатъчно Ирина да се усети и хване път към един от агълите на шилигарника. 

Вълкодавите изръмжаха и с лют лай посрещнаха неочакваната опасност!

Христо осъзна, че докато Ирка се крие, велосипедът й е до саята(стаята му).Нещо го накара да се усети неподготвен и той взе колелото и го качи на най-тъмната част на сламения покрив на стаичката...

Отиде да успокои Вълкан и Кунда, защото джипа спря в началото на шилигарника и от него излезе бате му Вътьо,партийният и един напет,но дребен офицер...

-Христо, как си бе,момче?

Ицата, смутен от толкова емоционални събития за кратко време пристъпяше от един крак на друг и леко озадачен смутолеви, че всичко е "здраве му кажи, наред!"

-Ице, я отбери две по-едри шилета, завържи ги и ги метни в джипа!-рече партийният.

-Колко са бройките, знаеш ли ги,рече непознатият военен и намести кобура с пистолета на кръста си.

-Па знам ги и още как,рече уверено Христо, но реши да не казва бройката, защото знаеше от баща си, че апашите винаги разпитват и искат да знаят колко добитък има един стопанин. Нещо повече инстинктивно, отколкото от опитност. Младият човек отклони вниманието на гостите с въпрос:"Ами, какво ще кажа на бригадира утре?"

--Не бери грижа за това,Христо, аз ще му дам документ с червеният печат!

Всичко е въпрос на време. Но понякога времето е като сън. Когато неочакваното дойде, като че ли времето губи чувството за продължителност, а може би, ние хората не сме подготвени за събития, които живеят извън нашите разбирания...

Джипката както дойде, тъй и замина, но не това беше важно. 

Христо тръгна да търси Ирина, която беше се потулила наблизо и стана неволен свидетел на този сън ли,епизод ли,който вместо да носи възвишено чувство, всъщност е в разрез с това на което тя беше пропагандатор и неистов защитник!

Христо я намери да трепери и тихо да плаче...

Любиха се дълго и упоително.Тя си тръгна с първите лъчи на слънцето. Но вместо да се усети виновна,Ирина дълго време се притиска в момчето,като сякаш търсеше закрила и упователна вярност към нещо което беше загубила.

 

 

 

» next part...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментара и оценката, Дон Бъч!
  • Мда. Тъжен е денят, в който невинността умира. И все пак, колкото по-млада, толкова по-добре.
    Наваксвам и предвкусвам удоволствието.
  • Благодаря, Хари!
    Поезията, прозата и любовта са различни деца на едно и също желание!
    Благодаря, Кремена!
    Надявам се да изпълня желанието ти.
  • Поздравления! Чакам следващите разкази!
  • Прекрасно е, Стойчо!
    Сякаш с времето излизаме от поезията и се стелем в прозата...
    Развълнува ме силно!
  • Благодаря за коментара и оценката, Силвия!
  • Не съм запозната с някои детайли, въпреки че следя, би ми било интересно да ги разбера. Относно цитата, който е извела Латинка, няма спор, че умееш да казваш много с малко думи, това е поетът Стойчо. Въздействащо е. Следя с интерес.
  • Благодаря за коментарите и оценките Росица,Елка и Младен!
  • "--Не бери грижа за това,Христо, аз ще му дам документ с червеният печат!"

    Този пусти червен печат май и днес става актуален. А не биваше!
    "Ние сме на всеки километър /от Ванкувър до Владивосток/!"

    Много интересна част, Стойчо!
  • Много хубава история! Следих я с удоволствие! Поздравления!
  • Прочетох го един дъх!
    "...търсеше закрила и упователна вярност към нещо което беше загубила." Поздравления!
  • 🙉
  • Благодаря за коментара и оценката, Зигфрид!
    Благодаря, Георги!
    Това е началото на края.
    Благодаря, Костадин!
    "Всяко нещо с времето си!"
  • И аз прочетох с удоволствие и вече съм в очакване на следващата част.Поздрав Стойчо.
  • Изключително приятна история. Но нима това е краят?
    Натам?
  • Браво, Стойчо! Чакането си заслужаваше, а това е една много интересна част! Удоволствие ми беше да я прочета! Напълно съм съгласен с цитата, който Латинка-Златна е извела... много мъдрост има тук! Поздравления! 😊
  • Благодаря, Латинка-Златна!
  • "Всичко е въпрос на време. Но понякога времето е като сън. Когато неочакваното дойде, като че ли времето губи чувството за продължителност, а може би, ние хората не сме подготвени за събития, които живеят извън нашите разбирания..."

    Поздрави за цялата пета част, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Random works
: ??:??