Дядо Ицо гледа от Бакаджика -шестнадесета част
Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лесово, спираха под някое дърво да се съвземат за час-два, но преди всичко да се ориентират за посоката, както и да разберат има ли движение по границата. Снеговалежите вече от три дни продължаваха, което правеше прехода труден, както за бегълците, така и за граничарите.За да се ориентират граничарите в есента разполагаха с вехи(кастраци със слама на върха),които поставяха на определени места.
Михаил Бойчев, като образован човек и запознат с начините за прикритие и ориентация от войниклъка разузнаваше посоката на движение и след едно денонощие, двамата с Христо стигнаха до село Хамза бейли.Първото нещо което дочуха беше лай на кучета и блеене на овце,ето защо се запътиха нататък. Колкото повече наближаваха към кашлите(кошарите за овце и кози),толкова повече се спираха донякъде разколебани,защото в представите си търсеха и искаха да се промъкнат и отдалечат от границата.На зазоряване решиха да заобиколят овчарниците и да продължат към Одрин, където вече знаеха,че няма как, ще се предат на тамошните власти, за да поискат официално политическо убежище.
Имаше една дипломатическа игра между правителствата на Народна република България и Република Турция. Българските гранични власти и турските такива създадоха смесена българо-турска гранична комисия,която заседаваше при нарушение на границата от двете страни. Много често животни от едната страна преминаваха в чужда територията, при лоши метеорологични условия, слаба ориентация на говедари,овчари или козари.Тогава животните биваха "арестувани" и после връщани след като комисията се събере, за да протоколира събитието.
Но през границата преминаваха съвсем целенасочено и хора,какъвто бе случаят с Христо и Михаил. Много български граждани от всякакъв контингент търсеха път към един друг свят на живот и реализация...И тогава българската страна насояваше да бъдат върнати, а турската страна отказваше поради хуманни съображения:правото на човек сам да избира къде да живее, работи;и правото на лично щастие. Двете страни бяха подписали редица международни спогодби и конвенции и всичко по отношение на бегълците спираше дотук.
Докато слънцето възвестяваше настъпването на утрото и всичко живо привикне към светлината на деня Христо и Михаил се намериха малко встрани от Хамза бейли,но преди това забелязаха, че вече са наблюдавани от трима турски граничари,заедно с две кучета и доброволно тръгнаха към тях...
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
