Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от една черга" със семейството на Атанас и Райна.
Като стана реч за Райна, тя се почерни от глава до пети, но упорито криеше мъката си.Средна на ръст,тънка като фиданка тя не потърси съчувствието на близки и познати, макар душата й да беше почерняла като тракийска угар...
Живия живот не търпеше дълго отпускане и Райна излезе от онова вцепенение, което изтърпя няколко дни след нежиданата смърт на Атанас.
Христо остана без баща, но майката не го остави да унива, а го спазари с бригадира на овчарника за подкарвач:Слава богу,този път имаха късмет, че Васил беше нейн братовчед!
Работата на Христо беше за половин трудоден,защото той след изкарване на добитъка премиташе агъла,изнасяше торта(нечистотии ...