Може да ви звучи странно, но не всички спасители са млади и загорели, мускулести левенти с татуировки и авангардни прически, които идват само за летните месеци, за да свалят курортистките и да изкарат някой лев. Има и такива, които цял живот са били свързани по някакъв начин с бурната черна бездна, разбиваща се на пяна в брега. Такива, които са си изкарвали прехраната от морето и винаги са изпитвали уважение към него. Такива като дядо Петко. Белокосият мъж беше навършил наскоро 65 години. Тялото му все още го слушаше и то защото той не пропускаше и ден без да го тренира.
Петко Фингаров, или както го знаеха децата на плажа – дядо Петко, беше работил дълги години в корабостроителницата. После, след промените, когато настъпи бурната приватизация, модернизация или „пълна разсипия”, както той самият обичаше да казва, дойдоха съкращенията. И дядо Петко попадна в списъка на изхвърлените зад борда. Оставаха му още няколко години до пенсия и трябваше да мисли с какво да ги запълни.
Житейската м ...