Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. и 20-те 30-метрови знамена на пилоните пред входа, бяха „грешни“. Т. е. в името на икономии месните бяха използвали плат от сръбския флаг – знамето на Мианмар е жълто, зелено и червено, а сръбското – червено, бяло и синьо. Та за да не дават излишно пари за жълт плат, всички знамена бяха с бял. Лия потъна в земята от срам! Как е възможно?! Икономии и от това? И то на ниво президентска визита! Но време за кършене на пръсти нямаше. Мадан веднага се обади в посолството и поиска всички знамена оттам и от резиденцията на посланика веднага да бъдат докарани – поне в чакалнята да се сменят, защото всичко е осветено и ще се види веднага, а 20-метровите знамена – дано никой не забележи; самолетът ще к ...