Брей, и след толкова години нищо не се е променило,..обичайната глъчка,

чаршаф-пазарите с разнообразна стока,.. хората щъкат като мравки наоколо

Минавам и покрай '' онези '' хотели, така де , само дето нямат червени фенери...

Я, на дъртия  кир Тимо колата тука...какво ли прави пък той тука, уж се събира с производители

като него да играят карти, домино или на сладки приказки...

               Омония, меката на българският гурбетчия,..мъже, жени събрани на групички, всеки

говори и жестокулира и никой никого не слуша, захапали цигари..

Приближих се до една мъжка  група

- Ей, тоя най-сетне го хванали ..-  покашляйки се каза един

- Кой бе,..кого са хванали,... - любопитства друг

- Кой, оня дето се пишеше на хитрец Павел , крадяли добитък по селата...

Добре де, крадяли добитък, крадяли,.. ама да крадеш от гробищата бронзови и медни статуйки. чинийки и каквото им попадне там,.. и го носели в България  метал за отпадъци... - възмуте се

мустакато момче, присвило едно око от тютюневият дим

- Срам за българина - допълни някой от групичката - Не казват Павел - Мавел, ами българите...

- Да бе, чак в Сити прес го има истипосан на снимка,.. ама полицията здраво пипа и

ги заловила всичките като товарели торбите в някаква кола...- коментира друг

- А така, не им мърдат 10-15 години затвор,.. сега ще си признаят и това дето не са го

правили... изрече компетентно гологлав мъж

Слушах мълчалив ,.. аме хорски приказки,моят познат Павел все се пркръстваше като минем

покрай някоя църква,...едва ли е той. Ама прави са хората, пак българите като цяло я оплескахме.

Взех бонбони, някакви играчки на децата ,.. минах покрай хотела, колата на дъртия още там,

хубаво място за паркиране е намерил...

С треперещи ръце взех единият от вестниците,.. наистина Павел, снимка като на престъпник, дамо дето няма табелка с номер,.. ръководител на бандата,..полицията ги,...вандалска проява на...

назначе е служебен адвокат,.. четех напосоки из статията.

Павка, за това ли не искаше да дойдеш на село,.. Атина била рай, сега ти стана ад....

Взех и другите вестнице, замачках ги в ръце, сякаш така ще му помогна, пуснах ги в коша

за смет с някакво чувство на презрение и яд...

- Закъснял съм, няма вестници на метростанцията - заоправдавах се пред Дора - Ако съм

послушен, ще ме пуснеш ли и другата неделя, ама по от рано...И се засмях закачливо

Следващата неделя взех вестниците и се спотаих около хотела...

Гледам дъртия паркира, вади от колата кутия с панделка, някакво цвете, торбички , по всяка

вероятност  разни питиета , и  без да се оглежда  се шмугна в хотела.

Моралист,...и в къщи се прави на заповедник,.. дъртия, защо му казвам дъртия ли, даже и

в къщи така извъртах думата, че да не му казвам кириос Тимо или дядо, когато сме насаме...

Сякаш беше недоволен, че дъщеря му се омъжила за мен,.. понякога казваше за децата, за

внуците си, че били мелези...защо мелези бе човек,защото аз съм българин, а майка им гъркиня,

да ама българин вдигна на крака умиращото ти стопанство, а ти знаеш само да тропаш

на броеницата и да плащаш на аргати,.. а сега и с този хотел.

Стана ми жал за майката на Дора,добра, спретната женица, усмихната,.. преди години ме прие като

свое дете,.. Дора беше единствената им , и тя все въздишаше '' Бог, така е пожелал,

да имаме само едно момиче,.. но сега ми изпрати и тебе, момчето ми...''

Не бог, дъртия е нямал време за друго дете...

Смесих се с посетителите в кафене срещу входа на хотела, тъкмо удобно за наблюдение място,

пък и знам ли го дъртия какъв полов атлет е . Зачаках, ..какво искам да докажа нещо

на себе си ли, или просто от любопитство,.. или нямам какво друго да правя из Атина....

Най-после,.. дъртакът се показа, сподирен от млада, но доста употребявана жена, галантно

прихванала го през кръста, .. от умиление едва не се разплаках.

А до полунощ има още толкова време,.. колко ли още може да омачка в хотела .

Имах ли право да кажа на жена си, ами ако ме упрекне, че се меся където не ми е работата и

им разваля семейството след толкова време в лъжи...

             Улисан в работата в стопанството, апартамента на децата в Атина, вече гимназисти,

правех се, че не забелязвам честите отсъствия на Дора от къщи,.. къде било на съвещания

в Атина , или срещи с еди какво си,нали все пак е обществен човек,.. или остава при децата

 и заедно се пребират в събота...

Жена, разсъждавах философски, нали си гледа семейството,.. пък и тя е симпатична,...

както аз я харесвам, така и други може да я харесват,.. отдадена е на работата си.

Не ми е счупила думата, заедно решаваме за стопанството, за децата...

Все още поддържахме огъня в интимните си отношения....

А и не ми е дала повод да се съмнявам в нея....