6 min reading
Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – това е друг въпрос.
Погледнато отстрани, градчето е кипро, с дълги добре асфалтирани улици, пресичащи го почти от край до край. Централно минава малка река с голямо каменно корито, а над него от както се помня се извисяват величествено, като исполини, огромни стройни тополи. Разхождайки се из селището, няма да намерите еднакви сгради. Всяка е различна. Едновременно красива и грозна по свой си начин. На места някои са като че от бога забравени, а други пък все едно от Него създадени.
Случи се така, че се бях прибрала за няколко дни и предприех една обедна разходка по старите улици. Минах през една малка уличка осеяна със стари черници, под сянката хвърляна от масивните им корони, за да не се из ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up