Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство се взираше напред... В гърдите й се вгнездваше някакво странно, задушаващо усещане на смут... Озърна се плахо с глождещата мисъл, че някой я наблюдава... Потрепери, но се овладя. Мракът пред очите й се сгъстяваше, придобиваше титанични размери... Нервно стиснала волана, тя виждаше сякаш широко отвореното око на гигантско чудовище... не можеше да продължи напред, просто не знаеше на къде да потегли.
- Загубих се! Да, загубих се! - мислите й безмилостно човъркаха душата и.
Така взряна в мрака, тя усещаше някаква студенина да пъпли като насекомо по кожата й. Странното усещане я избута от колата и сякаш я задърпа на някъде... Студените дъждовни капки се пропиваха в душата й, запрепускаха немилос ...