Хрумна й на шапката - 2
Multi-part work to contents
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна глава. Времето закъснявало и се наложило прогнозата да го замести. Гладното прасе сънувало Коледа, а като се събудело, квичало. Дядо Коледа нямало да му донесе подарък и тази година. Ега ти живота, все на неговия свински гръб живеел и приказката решила да вземе съдбата си в свои ръце. Жабата целунала принцесата и тя се превърна в жабок. Заживели мирно и щастливо докато един ден вятърът на промяната откраднал листото, на което квакали и им наел една скъсана сламена шапка. Интересът на течението разклащал шапката, но заради нейното финикийско спокойствие му идвало да си изяде ползите от гняв. Когато не знаел на кой свят е, той идвал на себе си и неговият свят го намирал. Лошото е, че бил готов да се продаде за един буркан кисели краставици, а когато те се предлагали с безплатно шише водка, той се напивал от мъка и се обаждал на Божия наместник, който винаги го разбирал с думите: “Моля, пести си спокойствието, щом си изхарчил всичките си спестявания.“ „Не съм решил - не съм проявил човещина! – отвръщал интересът – От тук до края на света са около четири-пет крачки надолу.“ „Повечето хора говорят, за да заглушат вътрешния си глас или да го предизвикат да говори, но винаги имат нужда от слушател! – приключвал консултацията си наместника. Решавал интересът да се направи на глух, но тогава любовта му отваряла очите. Станалото – станало, но така се прецаквало и останалото. Толкова далече бил отишъл човекът в развитието си, че забравил обратния път. Ухото чувало – недочувало, умът разбирал – недоразбирал, но устата винаги си знаела работата. Физиологията й изисквала нормална бактериална флора, но нямало вече зад какво да скрие острия си език. Хрумвало й на шапката как да си откачи закачената глава и тогава започвали да се случват чудесата. Цените се вдигали, реномето им падало, а търговията получавала поредната тежка рекламна страхова невроза. Часовникът се превръщал в капан за спокойствието на лудостта. Шантавата крава давала млякото, вместо да го продава. Щастието се навирало, където не му е работа и броят на хората със зрителни проблеми се увеличавал. Юбилеите се празнували на столевки. Ядовете стигали само за една връзка банани, безглутенови и без заместители... тихо да не чуе маймуната...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
