contessa (Светла Асенова)
226 7096
Feb 24, 2020, 11:17 PM  

И заблестяха сапфирени въздишки 

  Prose » Narratives
691 2 14
1 мин reading

И заблестяха сапфирени въздишки

 

                 

                Тъгувал си... И няколко въздишки от странна нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.

                 Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти страсти. Тъмни. Как хиляди пъти си ме събличал в мислите си. И как после воала на целувките ти е прикривал голотата ми. И все името ми изричал.

                 А така... Тихо е било. В мен. Непочувствала трепета в гърдите ти. И мъката ти, че поне веднъж не смеещ да ме събудиш не си осъмвал до мен. Само листчета накъсани любовни писма. И ти. Пак за мен мислещ.

                 Разпръснаха се... Твоите въздишки. Разбивайки се в безразличие. И заблестяха. Кристалчета сапфирени из въздуха. Феерия от чувства. Така и недокосвайки се до моите. И до усещанията ми. Безкрайно ненамерени. 

 

 

 

© Светла Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??