Спи градът... Само на булеварда все още преминават често-често коли... но и те ще се разредят след час-два. Градът е заспал, уморен от горещината през деня, върти се в съня си, облизва пресъхнали устни, отмята чаршафа, с който се е завил, търси в съня си прохладни сенки някъде край морския бряг...
Ирка се събуди от нещо - от някакъв звук, вероятно от центрофугирането на пералнята. Беше горещо в стаята. Въздухът тежеше. Кожата й беше лепкава от жегата. Стана, отиде да пие вода в кухнята. Погледна часовника - беше едва дванайсет. Отпи от чашата - глътките вода й повъзвърнаха тонуса.
Мъжът й спеше и кротко похъркваше. Мъжът й. Хм! Вчера се жениха. Беше най-горещият, най-изморителния ден. Не вълнуващ. По-скоро - сякаш три месеца репетиран и до болка познат сценарий. Боже Господи, толкова нерви - за записване на „Пиротска” за ред в гражданското, за след три месеца, Боже, колко наплив!, за избиране на покани, за поръчка за рокля, търсене на подходящ костюм за Мирослав, майка му - да видим по Графа, деца! за костюма... За бъдещата снаха, бъдещата свекърва извади кътан бял сатен - за булчинската рокля! И отидоха при шивачката на свекървата да й ушие рокля... такъв бил обичаят - майката на момчето да подари роклята на булката... Ирка въздъхна - хич не й се омъжваше - не можеше ли без да се женят, да си живеят... Не, сети се, през трите години, докато живяха заедно "на съпружески начала" с Миро, как се стесняваше майка му пред приятелките й... И тази година, през май, като не й дойде и отиде на гинеколог и като разбра, че е бременна, по-хубаво нещо сякаш не беше преживявала като емоция! А Миро, като разбра, каза: "Ами майка ми? Какво ще каже майка ми?" Ирка го погледна с укор. И майка му каза да се оженят, ама първо сигурни ли сме, че има нещо - разбирай бебе, де. И се ожениха. Снимки, еуфория за роднините, фотографът в църквата, като трениран майстор на човешкото настроение, усети някаква тъга и умора в погледа на булката - Я по-весело, дете! - я скастри той...
Ирка не вярваше, че всичко това й се случва на нея - че се жени, че майка й баща й не пожелаха да дойдат на сватбата, защото бяха против нейното решение, сякаш всичко беше сън - и бременността й, не вярваше, че след няколко месеца ще роди дете... че ще бъде омъжена жена, с дете... и с нови "мамо" и "тате", които веднага след сватбата уж на шега си направиха устата да им казва така...
Наля си още вода... през нощта водата беше студена, не се източваше дълго, като през деня. Пи от чашата и отиде да си легне. Миро беше свестен иначе и най-важното много я обичаше. Не че беше видял бял ден от това, Ирка все беше недоволна, капризничеше, вдигаше скандали, ревнуваше го. А той - инат, колкото повече го притискаше Ирка с прищевките си, толкова повече я караше да се чувства несигурна и ранима. Тя например никога не би помислила да му изневерява, а той - на всеки купон, на всяко тяхно излизане в едно заведение, където вечер ходеше тяхната компания - все флиртуваше, уж не било нарочно, уж само тя си въобразявала... Веднъж един приятел от 10 етаж го извика да играят на компютъра игри и уж за малко, прибра се посред нощ, били Миро, Петьо и приятелката му, играли на карти, после на Петьо му се доспало и приятелката му предложила на Миро да остане да играят на сантасе - и Миро останал, до среднощ... да бе! Ирка място не можеше да си намери! Хормоните й и от бременността бяха заврели вече! Вдигна скандал, беше се разтреперила... Остави другото, ами той не се ли сеща за нея, че е сама долу, бременна, нервна... ами мислел, че вече е заспала!... Иначе в секса беше страхотен и може би и заради това го ревнуваше, и може би и заради това не му изневеряваше. Е, и защото си беше природно вярна, ха-ха. Миро й беше първият и единствен мъж, с когото беше правила секс. И никога това не я беше карало да се стеснява - че колежките й, най-вече тези от провинцията, все разказваха за многобройните си завоевания, с тоя спали, онзи зарязали, а тя, тя съвсем естествено се чувстваше - щото какво, дори в секса с Миро нещата бяха винаги интересни, винаги пикантни, и двамата обичаха да експериментират, и на двамата им харесваше това и не им беше скучно един с друг. Дори с времето им ставаше все по-интересно и все по-разкрепостено гледаха на откритията в дебрите на правенето на любов, имаха си все по-голямо доверие да споделят фантазиите си и да си доставят удоволствие един на друг, изпитвайки усещане на пълнота, познавайки желанията си. Дори веднъж един техен общ приятел, който непрекъснато сменяше гаджетата си, изрази голямото си учудване как още не са си омръзнали... ами не, дори въпроса му ги накара да се погледнат и да зажаднеят един за друг и всеки път да е различен, един път да е страстен и необуздан секс, в който да няма доминиращ, друг път той да доминира, а тя да се подчинява, трети път тя да е отгоре, а той да стене от ласките й, или пък той да бъде нежен и пожертвал уж мъжкото си его, за да й достави удоволствие, че тя да забрави всякакви задръжки и да се разтопи в пръстите му и неговото его да бъде напълно задоволено само от усещането за смелостта тя да му се отдаде изцяло и да потънат и двамата в блаженството на онова единение на телата и душите, което вероятно е свързвало тялото на разполовената им андрогинност. Не, че не са имали и гафове, и периоди на недоверие, задръжки, обвинения в егоизъм, в извратеност - но те са част от осъзнаването на вредата от патриалхалното им възпитание в срам и въздържание, в обвиване на тези въпроси в тайни и загадки, в мълчаливо обвиняване на мъжа в егоизъм и бездушие, а жената - във фригидност, или в развратност.
Навън, през отворения прозорец, само от време навреме се чуваше преминаване на някоя кола. Любимото й време - в този нощен час. Към три. Напомняше й детството. Когато лежеше, събудена от кошмар и не можеше да заспи. Преминаваше някоя кола - чуваше се монотонното й приближаване, осветявайки прозореца на стаята на къщата при баба й, когато й гостуваха с брат й през лятната ваканция, после монотонно се отдалечаваше и звукът заглъхваше, после втора кола преминаваше така, и Ирка заспиваше, позабравила кошмара, който бе сънувала.
Бебето в утробата й се раздвижи леко. Сигурно е направило салто насън. Ирка си легна, и се заслуша в шума от преминаващите коли. И скоро заспа. Сънува непознат мъж, с който се чувстваше страхотно. Сякаш се завръщаше у дома, в детството си, след дълго отсъствие, след дълго и изморително пътуване. Усещането за пътуването не беше неприятно, но завръщането у дома беше завладяващо.
Ирка нямаше да си спомни след години, че е сънувала Асен. На другия ден, след нейния сън, той също се женеше. Ирка и Асен щяха да се срещнат обаче три години по-късно.