Охоо, тук сме четеримата с бродирани блузи тип '' народна носия '' с черни панталони,.. другаря Генев строго официален , черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, държеше кристална купа, а ние държахме индивидуалните награди, жълти кръгове с инкрустация на събитието, и грамоти за класация,..широко усмихнати, сякаш казвахме '' Ето това сме ние ..''...Тогава спечелихме първо място на Средношколската Олимпиада във Варна в 10 клас,.. даже победиме Софийска гимназия и на
теста за обща култура,.. беше неуписуема радост за нас ,..
Няма да забравя, когато злите езици вместо да ни се радват на успеха, че успяхме за Гимназията, шушукаха '' За толкова път до Варна и решени купища задачи им дали една ваза и по една нашарена
чиния..''... ами, ние не избираме наградите,.. формите на индивидуалните награди бяха такива, кръгли и изглеждаха отдалече малко на алпака чинии само, че с поставка,.. но ние бяхме много радостни
Тогава някакви кореспондентки на тогавашните ежедневници се надпреварваха да взимат интервюта, как, защо , от кога...да ни снимат,.. бяхме много горди със себе си...
- Другарю Генев, поздравления за неочакваквания успех, аз съм от списание ''Математика'' - ни зачепа една кореспондентка - Как постигнахте такъв успех при такава силна конкуренция...
- Как, много лесно - беше казал тогава той - За децата това е своего рода хоби, а не задължение, няма под час извънкласни занимания, те просто решават задачи за удоволствие, аз само ги насочвам...После, и четеримата са от един клас и между тях няма онази завист кой ще е първи,.. помагат си взаимно , те нямат нужда от лидер, всички са еднакво добри,... както казах, аз само ги насочвам и се старая това което знам, това което съм научил за математиката да им го дам. Те знаят перфектно руски и френски езици и четат постоянно,.. това е тайната , Освен това помагат и
на другите ученици преди класните работи...
- А вие деца , имате ли други хобита...- обърна се към нас репортерката
- Аз свиря на цигулка - каза Магарита..
- А , аз обичам да играя театър - каза Райя - обичам да рецитирам стихове..
- Аз пък съм лекоатлет - изпъчих се
- Аз обичам животните,.. дребен, едър рогат добитък...- смотулеви Гошо Сметалото
Репортерката видимо доволна от отговорите ни , зададе следващия си въпрос
- А след като завършите средното образование, накъде ще поемете,.. сега модерни професии са космонавт, инженер, архитект...какво ще си изберете..
- Аз ще кандидатствам в консерваторията цигулка и оперно пеене.. - започна Маргото
- Как така консерватория,. има много деца от музикални училища които не обичат математиката и така се явявате техен конкурент..- изпусна се ядосано кореспондентката
- Не ви разбирам, значи ако уча математика, трябва само това, .. нямам право да свиря на цигулка, да уча чужди езижи..- така ли да го разбирам - раздразнето отвърна Марго - Това си е техен проблем, като ги мързи да учат математика да си свирят само на инструментите...
Усетихме объркания поглед на кореспондентката, не е очаквала такъв отговор,.. сега беше наш ред
- На мен ми се иска ВИТИЗ, имам добри гласови данни,... рецитирам и пея - скромничи Райя
- За мен ВИФ , ..макар, че мога да броя от 1 до 100 и обратно със стиснати очи,... поне ще тичам на воля и ще бъда най-добрият математик сред спортистите и най-добрият спортист сред математиците, ето това е мечтата ми..- казах аз
- Аз не мога още да избера,... консерватория ще е, ама дали оперно или народно пеене или с инструмент - ухили се Гошо
- Ооо, ама и вие пеете и свирите,.. на какъв инструмент, ако не е тайна...
- Неее, не свиря на нищо, но ще се науча,... е пея, малко фалшиво, но ще посещавам уроци по пеене,... да не би и математиката да ми е дошла даром , както се научих да умножавам трицифрени
числа наум,... така и с това ще се справя..- заключи Гошо
Кореспондентката не успя да продължи с въпросите си, явно не беше очаквала такива отговори....
Ааа, ето ни като джентълмени и лейдита,.. стегнати в сиви сака с някаква емблема на малкото джобче, бели ризи, сиви вратовръзки, сиви панталони и с прически като на Бийтълсите... Това беше и последното ни участие на Олимпиада,.. бяхме в 11 клас и това беше в тогавашния Съветски съюз... вторият отбор на България, демек ние, се класира преди първият отбор на
България... успя да ни победи само руския отбор,...първият отбор остана четвърти...
Какви перипетии бяха преди заминаването...
Майката на Маргарита беше Началник отдел ''Образование'' в Окръжния съвет и един ден ни свика при нея в заседателната зала с родителите ни и другаря Генев...Беше едра жена, властна и решителна
- Другарки и другари, трябва да ви съобщя, от нашия математически отбор са определени са участват само двама,.. другите хора ще бъдат най-вероятно софиянци,...Нашето искане е или всички деща на заминат, или никой от нас няма да участва... Не може да ги делим, всички имат еднакъв принос за успехите им, наред с другаря Генев...
- Ами добре би било, да чуем кои деца ще отидат и кои не..., аз съм Георгиева, майката на Георги...
Настъпи неловко мълчание...
- Много правилно,... отпадат именно Георги и Райка,. и другаря Генев.. за това ви събрах тук..
Имаме още време.. .какво ще направим, писмото е готово до организаторите в Съветския съюз, копие до нашето Министерство, че искаме да се явим на Олимпиадата като втори отбор,...и не ни трябват средства за пътуване...Отборът ще влючва всички присъстващи тук, аз ще бъда ръководител на групата, другарката Петрова -преводач, другарките Георгиева , и вие Николова бяхте нали, ще ви запишем като спонсори на отбора, другаря Генев ръководител на отбора, Райка - капитан на отбора и другите трима членове...Най-важната ни задача е да намерим спонсорски пари, с другарката Петрова говорихме по този въпрос, нейното предприятие ще отпусне пари и ще ушият костюмите за отбора, няколко предприятия също ще дарят суми, а вие Георгиева, Николова ще можете ли да помогнете....
- Да, аз съм Председател на Селкоопа,.. и ще подпомогна начинанието - решително каза майката на Гошо - даже ако трябва и лични средства ще включим
- И аз ще помогна, работя като Секретар в Селсъвета и от нашето ТКЗС ще откликне, също ако трябва и наши средства да добавим - каза майката на Райка
- Ами това е,.. на работа, и дано успеем...
И успяхме,.. представихме се блестящо, тогава подариха на всички участници и по един фотоапарат '' Смяна '', беше голяма радост - фотоапарат....И като че ли ние децата се радвахме
по-вече на фотоапаратите, отколкото на грамотите и медалите...
© Petar stoyanov All rights reserved.