Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко наготово. Като не му се налага да мисли или да се бори за оцеляването си. В живота си бях получил всичко на златна табла. От богата фамилия с родители благородници, чиято цел единствено бе да не ги излагам в обществото. Общество, което бе сбирщина от мъртви души. Хора без морал и скрупули, при които парите бяха единственият Бог. Мъже и жени облечени в едни и същи марки скъпи дрехи, каращи подобни коли, използващи еднакви изрази, скрити зад лицемерните си маски. Общество което ме отвращаваше! Което ме погълна, като черна дупка и ме превърна в циник. Животът ми премина шеметно, като панаирно влакче. Опитах от всичко - жени, алкохол, наркотици! Извървях дълъг път, който ме доведе до последната спирка ...