- Не ми е хубав животът. Ще се махна от тази кочина, и точка!
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан?
- Ами, защото са мюсюлмани. Все някак трябва да те наричат. Пък и малко националисти си падат...
- Не съм се замислял над това. Ама по едно време, преди години си мислех, че щеше да е по- добре, ако ни бяха завладели отново.
- А сега? Сега какво мислиш?
- Не знам...Абе, Йордан съм си.
- Тогава защо ти се въртят такива мисли из главата?
- Заради сигурността. Само заради нея. Какво иска човек от живота, какво? Да живее в мир и да отгледа и изучи децата си. Достойни хора да станат, да успяват. Нищо повече... Поне аз друго не търся.
Йордан отпи голям гълток от ракията си. ...