Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениалните времеви крачоли на писателя и ето какво се получи в крайна сметка. Ако Лора беше в единия крачол, а Лара в другия, то аз бях останал в миризливите гащи на времето поради невъзможност да се спусна в първия и нежелание да поема по втория. И се оказвах увиснал на големия мек и космат хуй на времето. Попаднал в такова незавидно положение, аз реших да започна да се държа като гадно тъпо копеле.
Точно се чудех на кого да напакостя най-напред, когато телефонът иззвъня и Дългия се провикна жизнерадостно от слушалката: "Здрасти! Хо-хо-хо!"-по онзи негов си начин, силно наподобяващ смеха на Дядо Коледа от реклама на Coca-Cola. Разбрахме се да гледаме нехоливудски филми и да пием вино у нас по-късно ...