От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Неслучайно в село го познаваха като Мето Шилото. Преживял "победата на социализма над капитализма", живял в "развитото социалистическо общество", доживял и краха на комунизма, че дочакал дори "демокрацията", Мето беше насъбрал горчилка в душата си за пет поколения. Но никога не беше се оплаквал от нещо. Сам си пробиваше път в живота във всеки един преживян обществен строй. Беше точно като шило. Но последните няколко години волята му за борба беше отстъпила място на безразличието. Причини - колкото щеш. Лични, семейни, обществени, но когато на човека - борец за идеали се прекърши волята за борба, той се чувства изоставен дори и от Господ. Но Господ не забравя усърдието в живота. И ето че това ля ...