Dec 30, 2018, 12:21 PM

Камък в ръцете на дете

784 0 1

     Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но камъка стоеше в ръката му и не отговаряше нищо. Детето нацупи устни сърдито и продължи по-настоятелно, но камъкът просто си стоеше във вече посинялата му от студ ръка и не отговаряше нищо. Малкото момченце, започна да плаче.

 

     Обърнах се към теб. Не ме познаваш, аз също. Всяка утрин стоиш поне час на тази пейка, след което тръгваш. Утре заминавам. Навярно след години вече няма да се сещам за теб. Никога не казах "здравей". Странно, но ако тази вечер си пръсна черепа, дали камъчето ще отговори?! А ако кажа "здравей" моето дете ще попита ли същия този камък?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...