5 min reading
Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и обичта на родителите им - обикновени, честни, добри и трудолюбиви хора. Катя, подобно на по-малката си сестричка, беше даровито дете и ако смъртта, онази коварна и ненадейна смърт, не беше прекъснала полета ù, то тя може би щеше да израсне като много добър музикант и певец. Но, уви! Бе попарена от съдбата като нежен, току-що разлистил се рано напролет цвят. Тя знаеше много народни и други песни. Баща ù често я водеше със себе си на тържества и сватби. Катя бе невинно и чисто създание – горска самовила, с дълги, смолисточерни коси, с големи и дълбоки катранени очи, очи с детски чист и ясен поглед. С овално, леко мургаво личице, озарено от непринудена, сърдечно чиста усмивка, усмивка на невинна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up