Jan 19, 2024, 1:48 PM  

 Климатичен пътепис – осма част

728 4 8

Multi-part work to contents

1 min reading

   Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"

   Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бяха  с Генчо сериозна връзка в интимната част!Това означаваше-раздяла!Ако останеше в Ормана, край Ямбол...Офицерите,негови колеги идваха лейтенанти от Военните училища,но с инженерно образование и биваха назначавани в ракетните батареи на отговорни длъжности,а той вече няколко години е командир на охранителна рота и нямаше перспектива за развитие!

   Подаде рапорт и бе удостоен да кандидатства задочно във Военното училище във  Велико Търново за техническа специалност "Двигатели вътрешно горене".Полковник Манолов разбра,че трябва да съдейства, повече за щастието на дъщеря си,пък и добре познаваше и ценеше качествата на "зетя".

  Полковник Иван Крачунов "даде ход",тъй като беше съвипусник и приятел на Началника на Военното училище в старата столица и в началото на септември старши лейтенант Генчо Турсунов беше назначен за командир на курсантски взвод във Велико Търново. 

  Десислава беше приета профил "Педагогика" и младите "влюбени гугутки" наеха частна квартира,за да бъдат заедно за сесии и съвсем естествено,каквито други семинари всеки от тях посещаваше по специалността си. 

  Полковник Манолов използваше свободното си време, за да ги подкрепя с каквото там е необходимо,особено държеше на външният вид!След дългата му служба и изпитанията които му "подложи" съдбата,той намираше уважението на началници и подчинени с безупречен външен вид и отлична физическа форма.Дори вече като началник щаб на бригадата участваше активно в кросове,марш на скокове и плуване!И сега държеше ненатрапчиво да съветва "зетя",който още спазваше етикета на уважение от младши към старши офицер...

   Старши лейтенант Турсунов беше с няколко години по-голям от първокурсниците от този випуск и се надяваше да се дипломира заедно с тях, но въпреки това ги учеше на това, което беше усвоил от Школата за запасни офицери в Плевен и службата му в ракетната бригада...

 

Следва продължение 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...