Jan 19, 2024, 1:48 PM  

 Климатичен пътепис – осма част 

  Prose » Narratives, Literary references
341 4 8
Multi-part work « to contents
1 мин reading

   Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"

   Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бяха  с Генчо сериозна връзка в интимната част!Това означаваше-раздяла!Ако останеше в Ормана, край Ямбол...Офицерите,негови колеги идваха лейтенанти от Военните училища,но с инженерно образование и биваха назначавани в ракетните батареи на отговорни длъжности,а той вече няколко години е командир на охранителна рота и нямаше перспектива за развитие!

   Подаде рапорт и бе удостоен да кандидатства задочно във Военното училище във  Велико Търново за техническа специалност "Двигатели вътрешно горене".Полковник Манолов разбра,че трябва да съдейства, повече за щастието на дъщеря си,пък и добре познаваше и ценеше качествата на "зетя".

  Полковник Иван Крачунов "даде ход",тъй като беше съвипусник и приятел на Началника на Военното училище в старата столица и в началото на септември старши лейтенант Генчо Турсунов беше назначен за командир на курсантски взвод във Велико Търново. 

  Десислава беше приета профил "Педагогика" и младите "влюбени гугутки" наеха частна квартира,за да бъдат заедно за сесии и съвсем естествено,каквито други семинари всеки от тях посещаваше по специалността си. 

  Полковник Манолов използваше свободното си време, за да ги подкрепя с каквото там е необходимо,особено държеше на външният вид!След дългата му служба и изпитанията които му "подложи" съдбата,той намираше уважението на началници и подчинени с безупречен външен вид и отлична физическа форма.Дори вече като началник щаб на бригадата участваше активно в кросове,марш на скокове и плуване!И сега държеше ненатрапчиво да съветва "зетя",който още спазваше етикета на уважение от младши към старши офицер...

   Старши лейтенант Турсунов беше с няколко години по-голям от първокурсниците от този випуск и се надяваше да се дипломира заедно с тях, но въпреки това ги учеше на това, което беше усвоил от Школата за запасни офицери в Плевен и службата му в ракетната бригада...

 

Следва продължение 

» next part...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за поздравите, Латинка-Златна!
  • Чакам продължението!...
    Благословена вечер на теб и твоето семейство, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за поздравите и оценката, Иванъ!
  • Много хубав разказ! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙂
  • Чакам продължението с интерес, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙂
    Да се надяваме да раберем в следващите части на повествованието!
    Благодаря за Любими, Ана!🙂
  • Старши лейтенант Турсунов е пред прага на военна кариера. От една страна решил въпроса с половинката /и то от военен сой/, а от друга с безупречно поведение и морал. Интересно ми е, обаче, отчитайки времената, в които се развива действието, ще бъдат ли оценени качествата на Турсунов от неговите командири. Увлекателно разказваш, Стойчо! Отбелязвал съм и преди това.
Random works
: ??:??