Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с приятели и с тях да пием бира от един долар и естествено да се натискам с момичета. Аз и моята банда, които наброявахме седемтина души, решихме да се напием и да се напушим в гората, която се намираше в началото на градчето, което живеех. Мислехме какъв алкохол да вземем, но станаха големи спорове дали да вземем уиски или бира. Беше голям спор в който аз не участвах, а само бях присъстващ обърнат с гръб към тях гледайки на високо към хълма. В главата ми ми се въртяха едни приказки разказани от един луд, който живее в града. Той бе разказвал на всички от града, че когато е бил в гората той е видял човек облечен, като клоун и се опитал да го убие. След неговите разкази, той отиде в психото, а в града се появи „легендата за клоуна-убиец“.
Когато бях най-замислен дали въобще е добра идеята да отидем в гората, Кейти ме побутна леко и ми каза:
Джеф се натъжи по-простата причина, че искаше да пие нещо по-различно от бира, която е пълно менте в повечето случаи. Кейти ме погледна без да ми каже нещо, но погледа й сякаш искаше да ми разкаже някаква история, но не можеше. Тогава Джеф с лявата си ръка я прегърна, целуна я нежно по вишнено червените й устни и той й каза нещо, което така и не успях да чу, но със сигурност и е казал, как когато се напият ще се натискат в гората. Когато всички си тръгваха включително и аз, отидох до Кейти и казах, че съм развълнуван и в същия момент, когато щеше да ми отговори се появи Джеф, който прегърна Кейти и ми отговори:
Двамата си тръгнаха, но Кейти продължаваше да ме гледа с този поглед, който бях разказвал по-нагоре. Аз стоях на едно място, гледайки втренчено Кейти и Джеф, които се бяха прегърнати и изчезваха надалеч в хоризонта. Прибирах се към вкъщи, но тогава от нищото се появи полицейска кола, която започна да кара до мен и разбрах, че полицаят искаше да говори с мен. Аз спрях и колата спря и от нея излезе г-н полицая и той ми каза:
Фил беше леко разстроен след казаното от мен и малко замълча и ми каза:
Аз го гледах сърдито и ядосано, после го погледнах с увереност право към очите му и казах:
Фил все пак ме попита пак дали ще присъствам на вечерята, а аз му отговорих, че тази вечер не мога, защото ще бъда с приятелите ми. Той ме пита с кои, но аз му казах:
Той ме гледаше с хладнокръвен поглед и ми каза:
Вече беше станало седем и двадесет и пет, а в гората трябваше да сме в осем без петнайсет. Аз купих една каса бира „Хайнекен“ и знаех, че на Джеф ще му се харесва, та той ми заръчи да купа качествена бира, а „Хайнекен“ беше именно такава. Вече залязваше слънцето и почти бях до гората, но през целия път който изминах си мислех единствено за Кейти и за нейния поглед. Представях си как аз и тя сме в едно безкрайно, зелено и все така прекрасно поле, а на хоризонта, едно огромно светло синьо небе обагрен с все така бели облаци. Как аз гала нейните червени къдрици и докосвам бялото и нежно тяло, а тя да ме прегръща с цялата си любов и загриженост към мен. Когато си фантазирах, без да осъзная аз вече бях стигнал до мястото в гората, където трябваше да се срещнем. Всички бяха пристигнали, а аз бях единствения закъснял, когато отивах да едно дърво, за да оставя бирите, Джеф дойде с неговото черно кожено и рокерско яке, махна си слънчевите очила, взе касата с бира, поогледа я и ми каза:
Вече бе станало осем и половина, а всички освен мен, Кейти и Алън бяха пияни. Джеф започна да говори простотии от сорта, че ако е бил президент на САЩ, то той щял да позволи търговията с чернокожи. Знам, че това е доста расистко, но Джеф принципно беше расист, че даже имаше слухове, че той е бил член на Ку-клукс-клан, но той отричаше това, но и също не отричаше пред приятелите си, че мрази много чернокожи и латиноси. Беше девет и тогава го чух. Никой не го чу, но аз го чух. Шумът идваше от гората и звучеше, сякаш някакво опасно животно се мърдаше в храстите и се опитваше скришом да ни нападне, така и стана, но така и това нещо, което издаваше шума…не беше животно. Аз се обърнах към всички и казах на висок глас, че трябва да си тръгваме от гората. Всички замлъкнаха и с широко отворени очи ме гледаха, а Джеф се засмя и ми каза:
Всичко замлъкна и тогава аз и всички останали го видяхме. Той стоеше точно зад Джеф, който ме гледаше с остър поглед и викаше псувни по мой адрес, но всички мълчахме и гледахме към това нещо. То беше високо някъде към два метра и осем, беше голямо и едро…доста едро. Приличаше на човек облечен, като клоун както разказваше лудия Боб. Клоунът беше облечен с полу-скъсани дрехи, които ги носеха клоуните от цирковете и също по неговото лице имаше бял, но размазан грим. Около очите му имаше черен грим, който така му стоеше, че сякаш имаш чувството че той въобще няма очи, а устата му…червен грим, който сякаш не беше такъв, а кръв. Всички мълчахме и чувахме как Джеф викаше, като пълен кретен и клоунът, който гледаше право към Джеф, го обърна към него самия. Джеф замлъкна, и гледаше към клоуна, който беше много бесен, ядосан и определено много гладен. Клоунът се развика, а гласът му звучеше като същинско чудовище. Всички побягнаха, аз взех Кейти която лежеше на земята от болка на гърба си и побягнахме, а Джеф в мига, който щеше да хукне, клоуна го хвана с огромната му ръка по лицето и го хвърли, като плюшена играчка на едно дърво. Толко гадно се бе ударил Джеф, че сигурно си бе счупил гръбнака.
Не мога да кажа колко време съм тичал , но само единствено тогава чувах бързото биене на сърцето ми, виждах единствено и само тъмнината и усещах силната прегръдка на Кейти. В един момент спрях и пуснах Кейти, която горе-долу можеше да стой права. Поех си чист горси въздух, а Кейти ме прегърна. Аз се обърнах към нея и попитах дали е добре, тя за ми отговори, че е добре. На момента извадих телефона си, който по чудо не беше паднал и звъннах на майка ми. По чудо имаше обхват в гората и казах на майка ми, тя сериозно се бе притеснила и ме попита:
Сигнала спря, обърнах се и видях как този клоун беше хванал за врата моята любима Кейти. Аз стоях на едно място, гледах го хладнокръвно, но вътрешно ме беше страх за живота ми, а за живота на Кейти още повече. Той ме гледаше със страшна усмивка, а аз него с хладнокръвен поглед. След известно мълчание, аз му казах:
Той се засмя отвратително. Не мога да обясня звука беше доста…не мога да кажа, просто звучеше, че някакъв психично болен се смее. След смеха с много дълбок глас ми каза:
Аз взех Кейти на гръб и отново започнахме да бягаме. Отново не мога да ви кажа колко време бягахме, но когато тичах видях в далечната мрачина един лъч светлина, която идваше от фенер. Аз със страх, дали е клоуна се приближих и видях Фил, който ни търсеше. Аз извиках и той се обърна и ме видя и Кейти, която беше много изморена. Той дойде при мен моментално и първото нещо, което ме пита беше дали съм добре. Казах му, че съм добре, а той ни отведе в неговата полицейска кола, която с нейните червена и синя лампа осветяваше цялата улица и отчасти дърветата. Аз и Кейти се качихме в колата. Той потегли и вече знаехме, че сме в безопасност, но Кейти мислеше за Джеф. Аз я попитах:
На следващата сутрин, цялото градче разбра за случката и полицията на градчето и на другото започнаха разследване, но така и не успяха да намерят тялото на Джеф, както и на Алън, който ще съм му благодарен за цял живот. След тази случка, аз повече не ходех там и все още не бих.
Край!
© Константин Ангелов All rights reserved.
И само да добавя за протокола, като човек, живял доста години в родината на бирата, такова нещо като бира-менте няма. Менте на твърд алкохол - всякакъв, ама няма как да фалшифицираш бира... освен ако не тръгнеш да смесваш газирана вода, спирт, оцветител и аромати, де.