Кокич
Старичката Астра летеше по напечения път към София. В CD плейъра се въртеше диск с музика от 60-те. Бързите парчета караха крака сам да настъпва газта. Участъкът беше прав и широк, движение почти нямаше и шофьорът - млад мъж около тридесетте, не усещаше високата скорост. Стрелката на скоростомера сочеше сто и двадесет. Жената до него се беше загледала унесено напред, но в един момент хвърли бърз поглед към таблото и нервно изпищя:
- Емиле, какво правиш?! Намали, моля те!
Мъжът трепна, вдигна крака от газта, колебливо го насочи към спирачката, но се отказа да я натисне. Стрелката на спидометъра плавно тръгна наляво.
- Еее, какво пък толкова, бе Ванче? Сух, прав път като слънце. По-добър и от магистрала. Не се бой, нищо страшно няма! Сега като почнат завоите покрай язовира, ща - не ща, ще намаля...
- Като си сам, прави каквото искаш, ако щеш се трепи, но щом си с децата, ще караш бавно и по правилата!
- О кей, Ванче! Ето намалих - Емил се надигна леко и хвърли поглед в огледалото к ...