Jun 15, 2021, 5:12 PM

Натюрел

836 2 17

или Случки от живота

 

В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.

        - Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!

        - Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, викат ме, да слизаме!

         Пътниците във вагона се засмиват със сияещи очи над маските, чуват се и усмивки на глас.

😅 😅 😅

 

В супермаркета на касата:

         - Извинете, тука имате грешка, ето брошурата, нали в нея пише, че консервите на "***" са на промоция днес?

         - Господине, това е буркан грах, не е консерва, не виждате ли?

         - Как да не е?

         - Консерви са само консервните кутии, а не и бурканите!

😅 😅 😅

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има толкова усмивки около нас, трябва само да ги видим
    Благодаря ви!
  • И това се случва! Поздравления, Пепи!
  • ))) Есть о чём писать!
  • Сенилга - езикът на тялото; никакво доверие!

    Адаш - и големите се кокорят в метрото, особено за първи път: такава дезеориентация става. Само да стоиш и гледаш някой как тръгва по едните стълби, после по другите, па да си чуеш и името по високоговорителя
  • Отлично! Я как-то в Пловдиве была с другом в ресторане. Друг отошёл за сигаретами, а в это время подошёл официант. Я у него спросила, есть ли сигареты моей марки? Он кивнул. Вернулся мой приятель за столик, сказал, что моих сигарет нет. А я ему - А здесь есть! Мне официант сказал.
    - Он тебе это сказал?
    - Нет. но кивнул, что есть.
    И вот с тех пор я живу со знанием этого парадокса - кивнул значит - НЕТ, а повертел туда-сюда головой, значит - ДА!

Какво му трябва на човек 🇧🇬

или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за позд ...
2.4K 8 25

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...