Коронтина
Пиячката закъсня, но все пак дойде.
Докара я Гогата, някакъв банкер го черпил кашон вино, по случай новия му кредит за 50000 лева. Розе! Като го видях едно розово, запотено, на женско ми заприлича. Ама слабо, хилаво, да не може да ме копне за гьона, да се спъна, или поне носа да си очукам на път за дома.
Ей такова само го помирисвам, колкото да кажа че не е за хвърляне. Аз затова във вътрешния джоб на якето все си нося един патрон узо и кофичка кисело мляко. Краставица не ми требе, я си имам. Я съм Раше Лебеда. От Долно Кауново - община Банско. Ловец съм от има няма една година. Отстрелвал съм досега само една патица, макар че то после се оказа че е лебед, ама кой ти гледа. Важното е, че отбелязах. Па и се ожених за нея.
- Е па, ай наздраве! - ревнах на дружината, поизпъчих се да ми се чуе зурлата, вдигнах патрона, а другите ми се подзвериха, клъвнаха ме завистливо за узото, но нямаше как - повдигнаха чашите. Бай Дине Рижавият беше най-недоволен. Той има глава като диня, също и войводски мустаци и като удари празната чаша по масата, чак изплези език.
- Киселяк! Не чини! - съобщи той, изкашля се, а другите дружно се съгласиха и нападнаха Гогата, за Розето.
- Абе, на аризан кон зъбите се не гледат! - рече в самозащита той.
- Аризан, Аризан, ама ти по-арно на Гоговица парюмите да беше донесъл да изджокаме. Шо е туй?
- Е убаво де, ага са завардили града, де да ойдем? У кооперацията на Насе сите рафтове с джокане са празни. Нали корона спирус имало. Всите сме били заразни. И всите кажуват се третирали със спирт по одаите ý кащите. Па сутрин се се лизгали без ски.
- Е па вращай се тогаз ý назе. Ше заръчаш на мойта да извади оная за сватбата на шчерката. И она е люта кат нея.
- Браво! Признах те, бай Диньо! - викна Руно плешивият. - Е те така тука можем да си карантинуваме!
(Нещо за усмивка, дано да ви хареса.)
© Силвия Илиева All rights reserved.
