- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иска само да я поемеш и да я заведеш у вас.
*
Видях я за пръв път в началото на лятото. Бяха ме поканили на сватбата на кметския син – мой приятел от детството. Пладне вече минаваше и по дългите маси, под асмите на двора, малките ракиени чашки тракаха отмерено.
Беше се подпряла на една слива, малко по-встрани от другите, заедно с няколко свои приятелки. Една такава стройна, издокарана, червисана – съща гражданка.
- Здравейте, другарки! – поех към тях усмихнат.
Спирам се и ги гледам – хилят се едни.
- Харесва ли ви нашето село? – питам ги закачливо.
- Ами! Нашето е по-хубаво – срязва ме веднага издокараната. ...