Сутринта, когато Стоян Петров се събуди, първата му работа беше да погледне през прозореца. Но мястото, където вчера паркира новата си кола, беше празно. Бързо изтича по стълбите и обиколи два пъти блока, но колата я нямаше. Откраднали са я – реши той и веднага съобщи в районното управление.
После отиде на работа, но мисълта за колата не го напущаше. През главата му минаваха безброй мисли и непрекъснато прехвърляше приятели, врагове, познати. Кой ли е? – питаше се той. – Завиждат ми за апартамента, за колата, за всичко, затова са я откраднали.
След обяд никой не се обади. Техническият ръководител Петров стана още по-нервен, караше се на работниците, че са мудни, не работят, погледът му се спираше подозрително на всеки един от тях. Ето там, до шахтата на асансьора, нещо си шушукат и се смеят, като че ли са получили шестица от тотото. Дали не е някой от тях? Всякакви се навъдиха, посред бял ден ще те окрадат и окото им няма да мигне. Цецо е добро момче, разбрано, но изглежда последния пъ ...