Истина е, че доверието се гради с огромна доза търпение, вслушване в отсрещната страна и време, за което няма точен интервал. И ако то се натрупва постепенно у другия, то обратното не важи. Губи се за част от секундата. Губи се точно тогава, когато си на върха на щастието си. Когато не очакваш. Когато тъкмо си си помислил, че най-накрая могат да те сполетят хубавите емоции.
Не бях счупен от вчера. Не помня кога за последно се разочаровах, може би защото вече бях претръпнал, но явно е било връхна точка, за да започна да водя живота си по този начин. Безпаметни нощи. Различни женски парфюми. Бурни тишини. Разбити души. И сърца. Жестоко безразличие – от моя страна. Такова, каквото осъждах, виждайки го у другите. Такова, каквото сега не можех да изтръгна от хода на наивните си очаквания някога.
Телефонът ми бе гробище от пропуснати повиквания, мъртви разговори и опити за поставяне на условия. Ако преди спазвах принципите си и не допусках в ежедневието си души от дъното, то вече уж им подав ...