Стъпка напред, две назад...

     Истина е, че доверието се гради с огромна доза търпение, вслушване в отсрещната страна и време, за което няма точен интервал. И ако то се натрупва постепенно у другия, то обратното не важи. Губи се за част от секундата. Губи се точно тогава, когато си на върха на щастието си. Когато не очакваш. Когато тъкмо си си помислил, че най-накрая могат да те сполетят хубавите емоции.

     Не бях счупен от вчера. Не помня кога за последно се разочаровах, може би защото вече бях претръпнал, но явно е било връхна точка, за да започна да водя живота си по този начин. Безпаметни нощи. Различни женски парфюми. Бурни тишини. Разбити души. И сърца. Жестоко безразличие – от моя страна. Такова, каквото осъждах, виждайки го у другите. Такова, каквото сега не можех да изтръгна от хода на наивните си очаквания някога.

     Телефонът ми бе гробище от пропуснати повиквания, мъртви разговори и опити за поставяне на условия. Ако преди спазвах принципите си и не допусках в ежедневието си души от дъното, то вече уж им подавах ръка, а после се сещах, че трябва да изритам туптящото им далеч. И именно в тези заучени сцени бе проблемът. Защо го правех?!  Защо исках хората да опознават маските ми, но не и самия мен?

     Беше от онези летни вечери. В средата на лятото. Когато или си с някого и признаваш, че си зависим от любовта, или тъкмо планираш поредното си завоевание. Варна отново бе започнала да говори на няколко езика по оживените си улици. Умееше да рисува ярко емоции дори върху добре познатите фигури в града. Трябваше да се срещна с обвързаната дама, която се отличаваше от всички, с които се занимавах, и ми беше върнала малка част от надеждите, че някъде там все пак има и жени, които знаят какво искат и отстояват позициите си.

     Тази вечер бе избрала червена рокля – бих казал, че това от една страна бе тест, а от друга – сигнал за действие. Опитвах се да следя всичко, което ми споделяше. Наистина... се опитвах... Просто беше трудно, когато на едно място присъстваше комбинацията от интелект и сексапил. Добре че все пак не можеше да изчете продълженията на мислите ми. Прозирах. Но този път до такава степен, че границите й поддаваха, а аз не се опасявах от това. Докато не забелязах едни добре познати сини очи да ме изследват от съседната маса...