Кроулистът (25)
Multi-part work to contents
Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на древноегипетския бог Озирис - всевиждащият Хор, беше бръкнал в устата му, като в секретна ключалка на сейф и беше превъртял ключа в ключалката, за да избълва Озирис - владетелят на подземното царство, мъртвите. Явно мещифите даваха пряка възможност на МОГЪЩИТЕ да извършват възкресение. Самият Озирис беше блестящо същество, самодържец на огромен подземен град - наричан от гърците Хелиополис /град на Слънцето - Хелиос/. По тази причина Озирис беше асоцииран и с бога на слънцето. Бог Хор, изобразяван на стелите с маска на сокол, неслучайно бе възкресителят на мъртви. Той ги възкресяваше по една единствена причина - да добие тяхното БДЗЯ. Диди внезапно осъзна връзката между Хор и съществото наричано Орела в древнотолтекстките вярвания. За този Орел тя беше чела в книгите на Кастанеда и по-специално в една от тях - "Дарът на Орела". Мъртвите трябваше да минават на пръсти покрай Орела, ако не искаха Той да ги забележи и да изкълве душите им. Кастанеда не бе изяснил, с каква цел са нужни на Орела душите на мъртвите, но беше близко до ума, че тази цел беше добиването на БДЗЯ. Орел или Сокол - разликата в случая беше несъществена. Касаеше за хищна птица, която поглъща човешките души. А може би душите на всички същества - земни и неземни, които притежаваха души. Диди си спомни за гръцката митология. Там бог Зевс принуждаваше своя баща /и повелител на времето/ - Кронос, да избълва погълнатите от него собствени деца. Налице беше очевидна и неслучайна прилика между митовете на древните народи.
© Младен Мисана All rights reserved.
