Кулата 3
Multi-part work to contents
- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила. Хайде.
Върна се в стаята и го завари да продължава упорито с комплекса упражнения, определено добър знак.
Ще опита отново да включи стария бацил, стига си е почивал. След кратка борба успя, имаше десетки обаждания от Ива. "Добре съм при него" - остави ѝ смс и пак го изключи. Нямаше да я издаде.
Ще отиде в края на пътеката да помоли лекарите за по- дълъг болничен, вече си подготви ревлива история. Дано не ме изгонят от работа, - помисли си със съжаление, толкова я търсих.
- Хайде да ти помогна в банята- помами го с тънко краче. Той подкара доволен натам. Изведнъж всичко просветля вчера с изненадващото ѝ завръщане. Надеждата блестеше в погледа му, зарадва се сърчицето му.
- Какво щях да правя без теб?
- Да рисуваш мрачни картини насън, държиш ли все още здраво четката в съня си?
- Всяка нощ те извайвах все по- хубава, но си е друго да ми позираш наживо. Как ще изчакам няколко месеца...
- Няма да остареем в кулата, обещавам ти. - прегърна го тя.
- Ти няма да я оставиш да ни обсеби, на това разчитам. Ще ни стигнат ли силите, Муди? Не се ли съмняваш понякога...
- Не. Избягвам да умувам. Щом толкова натрапчиво ни се явяваше и на двамата, а подминахме знаците, трябвало е да се затворим в нея.
- Значи, събличаме се само по чувства и следваме топлината.
Тя кимна унесено.
© Светличка All rights reserved.
Привет! И аз до МиниБлини
