От шест часа пътуваха из Ди Кар. Минаха през три военни поста, като на последния ги забавиха около час. Докато Венелин се разправяше с войниците, няколко хлапета се покатериха върху джипа. Измъчените мръсни детски лица се взираха в жената на предната седалка. Очакваше да искат пари или нещо друго, но те мълчаха – просто я гледаха, и от време на време се побутваха едно друго, за да се нагласят по удобно на капака. Тя им се усмихна и махна с ръка за поздрав, но не получи никаква реакция. Единствено погледи.
Обърна се, пресегна се към задната седалка и извади от сака един пакет.
Отвори вратата, слезе и застана срещу тях.
- Искате ли храна? – попита ги на английски.
Не последва нищо.
- Вени, моля те, попитай ги на арабски – провикна се към него.
Резултатът беше същият. Те просто я гледаха.
- Побързай, че тези хлапета започнаха да ме ужасяват.
Мъжът им направи знак да се махнат от колата, но докато слизаха от капана, не откъсваха поглед от жената…
Иракското слънце безмилостно нажежаваше въз ...