Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е по-добре да нощуваме. Дали в село Борово или в хотелската част на самата Кръстова гора. Започва да се развиделява. Слънцето го няма но заревото му вече е в наличност. И докато бърборим след един от по-острите завои изниква параклисче. Живето ми се примолва да отидем до там, но настоява да си оставим умнофоните в колата.
Времето като видимост е кристално ясно.
Присядаме от към страната пред входа му. Зад нас е параклиса пред нас част от великата магията на Родопа планина малко след изгрев. Ммм… гледката от мястото на малката църквица е нещо средно между умопленителна фантазия и главозамайваща прекрасност.
На целия този фон Живето ме хваща нежно за ръка слага я до сърцето си и започва да говори ...