Льончо Канапа-Седма част
Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано от Георги Димитров, Гаврил Генов и Васил Коларов създаде още хаос в държавата, но пък беше ефектно потушено от правителството на офицерството и дошлите с преврат сговористи. Повдигнатите за реванш леви земеделци и комунисти запалиха "бунта на болшевишката тактика", но бяха жестоко сломени от войската и жандармерията.
Водачите на въстанието избягаха в чужбина, докато останалите бяха съдени за убийства, грабежи на оръжие и отново затворите смениха своите обитатели...
На 16 април 1925 година последва и един чудовищен атентат в храма "Света Неделя" с цел убийството на Цар Борис Трети, но това още повече ожесточи властта да се разправи с атентаторите,които изпълняваха повелите на Комунистическия Интернационал, ръководен от Москва.
Дори да си на двадесет и една години, когато съгласно старите военновременни закони на Царство България Елен Хайлазов трябваше да постъпи в армията, сега съгласно Договора от Ньой това не беше валидно.
И след като дядо Янаки се убеди, че Еленко, неговото любимо момче и надежда за търговските пътища са прояснени, реши да посети Стефан Обрешков, че да мислят за по-нататък.
Трудностите обединяват упоритите и разделят отчаяните към отчуждаване и злост.
Стефан Обрешков като човек преживял превратностите на живота от успех до крах и нови идеи за съживяване на България вярваше, че Елен Хайлазов има нещо общо с поглед и наченки за просперитет... Но този нешлифован минерал трябваше да изучи размаха на търговската перспектива,докато това не се случи във Франция, Германия или Италия!
Засега Германия оставаше като място където изглеждаше приемливо, защото в Хайделберг един студент може да добие знания в условията на следвоенната криза. На практика немските професори търсеха и намираха решения за излизане от инфлационния колапс, който преживяваше Германия...
Но нещо не се нравеше на Стефан Обрешков политическата и икономическа вакханалия в страните загубили войната, което ги лиши от желание с дядо Янаки да мислят за развитието на Еленко.
Пък когато се завърне Обрешко, ще я мислят, нали парите за издръжка на студент във Франция не са държавна стипендия!?
© Стойчо Станев All rights reserved.
